Галерия

1

                        съществува екстаз,

                        всички те твърди като раковини

                        можеш да ги задържиш в дланта си.

                        В морските пещери

                        дни наред се взирах в очите ти

                        и не те разпознавах, нито ти ме познаваше.

    Из “ВТОРИ КОРАБЕН ДНЕВНИК”

ЮНСКИ ДНИ ‘41

Новата луна изгря над Александрия,

                        държейки старата в обятията си,

                        а ние, упътили се към Дверите на Слънцето

                        през мрака на сърцето – трима приятели.

                        Кой ли иска сега да се изкъпе във водите на Протей?

                        На младини се стремяхме към преображението

                        с копнежи, палуващи като едрите риби,

                        в морета, отдръпнали се изведнъж;

                        вярвахме във всемогъществото на тялото.

                        А сега новата луна изгря, прегърнала

                        старата; с красивия остров кървящ

ранен; спокойният остров, силният остров, невинният.

А телата като прекършени клони,

                        като изтръгнати корени.

                                                           Жаждата ни,

                        конен страж застинал

                        в тъмните Двери на Слънцето,

                        не умеещ да поиска нищо: охранявана

                        изгнаница тук наоколо

                        край гроба на Александър Велики.

Крит-Александрия-Южна Африка-май-септември 1941

        ОБРАЗЪТ НА ОРИСТА

            Разказани приказки в сърцата ни

            като сребърно корабче - оброчен дар - пред олтара

            на празна църква на острова през юли.

                                                           Г. С.

 Образът на орисницата над люлката на новородено

кръженето на звездите и вятърът в мрачна февруарска вечер,

старици с цярове изкачват скърцащите стълби

а сухите клони на лозницата оголени насред двора.

Образът над детска люлка на пребрадена в черно орисница

необяснима усмивка и сведени ресници и гръд бяла като мляко

и вратата, която бруленият от ветровете капитан отвори,

захвърляйки мократа си фуражка върху черна ракла.