Мария Спасова

            Последното посещение на международния посредник Матю Нимиц в Атина откри картите на масата за преговори и призова двете спорещи страни да ги погледнат добре и да се оттърват от илюзиите си. Той ясно каза: „Няма вариант, в който само едната страна да направи компромис, и двете ще трябва да отстъпят”.

            За Гърция това означава, че няма вариант, в който Македония да е принудена да смени конституционното си име, а в Гърция нищо да не се промени. Ако Скопие се съгласи на името „Нова Македония”, което е мечтата на Бакояни и Караманлис, Гърция ще се задължи да използва името Македония само при търговските марки, но не и като политическо име. На практика това означава, че солунското летище ще престане да се казва „Македония”. Че министерството на Македония и Тракия ще трябва да бъде преименувано на министерство на гръцка Македония и Тракия. Е, „Македонската халва” ще продължи да се продава като такава. Съгласно ли е гръцкото общество да направи този компромис?

             По-скоро не. При едно скорошно допитване на общественото мнение се оказа, че 82 на сто от гърците искат правителството им да наложи вето на приемането на Македония в НАТО. От чисто вътрешнополитическа гледна точка това е най-безопасното решение за правителството на Караманлис. Всички партии, всички депутати от северна Гърция и 82 на сто от гражданите ще го подкрепят. Това решение обаче носи лоши външнополитически последици за Атина и за тях бе намекнато по време на срещата Райс-Бакояни във Вашингтон.

Те ще увиснат със страшна сила пред гръцката дипломация, когато на 3 март в Атина пристигне генералният секретар на НАТО Яп де Хоопф Скефлер. Съюзниците на Гърция в Алианса ще бъдат сериозно раздразнени, ако тя рязко се конфронтира с тяхното желание да поканят Македония за свой член на срещата на върха в Букурещ през април. Според дипломатически източници в случай на вето Гърция ще бъде помолена да се оттегли от военните структури на алианса. Това вече се е случвало веднъж в гръцката история, по ирония на съдбата при управлението на големия Константинос Караманлис и страната е бързала колкото се може по-скоро да се върне обратно в тях.

Дилемата пред гръцкото правителство е тежка. Не по-лека е ситуацията и за македонското правителство. Македонското правителство е притиснато от Съединените Щати да покаже сговорчивост и да отстъпи поне малко. Залогът е голям – членство в НАТО и дата за преговори за членство в Европейския съюз. За Скопие членството в НАТО общо взето е поставено на картата „сега или никога”. Джордж Буш ще е още няколко месеца президент на САЩ, а никой не може да каже кой ще го наследи. Ако този някой се казва Барак Обама и още от сега казва, че Македония принадлежи на Гърция, Скопие ще се лиши от най-влиятелния си международен поддръжник в лицето на Вашингтон.

От външнополитическа гледна точка Скопие само ще спечели, ако някак си поне малко отстъпи за името. От вътрешнополитическа гледна точка обаче това ще е катастрофа за Груевски. Тито започна да работи по създаването на македонската нация преди повече от половин век, но тя се оформи като такава в последните 15-тина години. Национализмът е детската болест на всяка млада нация, включително и македонската. Той има много грозни лица и ние ги виждаме напоследък в бившата югославска република, дори и пред български дипломатически мисии. Но кой има право да каже на другия дали трябва да се чувства македонец, нов македонец или северен македонец. Или както се казва в един скопски анекдот „Не искам да бъда нов македонец, предпочитам да бъда нов демократ” (т.е.привърженик на гръцката Нова демокрация).

Гражданите на Република Македония се чувстват горди, че са македонци и ако правителството на Груевски им предложи да се откажат от тази гордост, последиците ще бъдат лоши. За това и Груевски изглежда ще прибегне до най-популисткото решение – референдум, на който общо взето ще гадаем само дали 95 на сто или 98 на сто от македонците ще предпочетът да си останат македонци.

За да има win-win ситуация в гръцко-македонския спор трябва лидерите на двете страни да се покажат като лидери и да поведат гражданите си напред, а не да се крият зад тяхното мнение. Не е лесно. И на Мойсей не е било лесно. Но както се казва в една гръцка поговорка „Добрият капитан в буря проличава”.