Водата трябва да се използва като средство. Водата се счита като епидуралната упойка на естественото раждане. Когато една жена е бременна, но дори и когато сме уморени, си взимаме душ, за да се отпуснем. Използваме водата, за да се отпуснем. Нашата цел не е да родим във вода, нашата цел е да родим... А водата може единствено да ни помогне. Но за да влезе една жена във водата ще трябва да е започнало раждането, да й функционира систематично матката, да е започнало разширението на шийката и след това да влезе във водата, защото водата отпуска. Ако влезе във водата и има една контракция сега и една след десет минути, означава, че раждането не е започнало – просто матката се подготвя за него. И ако я сложим във вода, ще се прекъсне раждането. Условието, за да влезе във водата е раждането да е започнало. Това помага и за слизането на бебето, за дейността на матката, за изпускането на ендорфини, които са болкоуспокояващи хормони, водата помага и за спадането на адреналина.

Понякога жените се страхуват от болката при раждането и съществуват и други начини, за да я успокоим. Един от тях е епидуралната инжекция. Какво е мнението ви за това и колко е важно да успокоим болката?

Най-важното е жената да има силата да роди. Епидуралната инжекция е един много добър метод за обезболяване, когато една жена има трудно раждане, когато раждането протича дълго време и детето не е в добра позиция или е голямо. Тогава епидуралната инжекция може да помогне и раждането да се развие нормално. Но не искам да правим епидурална инжекция на всяка една жена само и само, за да не я боли. Има причина раждането да боли. Жената създава живот – не може ние изведнъж да спрем болката и жената да си гушне бебето. Трябва да преминем и през този стадий на болката, за да усети жената тази сила, която ще я направи в състояние да отгледа детето си. Ако й направим епидурална инжекция и тя не разбере, че детето й излиза, неговото раждане, веднага я лишаваме от най-хубавия момент от раждането. 8 от 10 гъркини отиват да раждат с уговорена среща, което означава, че лекарите използват лекарства. Лекарствата правят раждането много по-силно като усещане, по-болезнено. Когато раждането започва самостоятелно, мозъкът произвежда хормоните, които са необходими, за да работи матката, жената няма нужда от епидурална инжекция. По време на контракциите тя има нужда да стане, да повърви, да й се направи масаж, да й сложим топли компреси на кръста, да влезе във вода. Всичко това помага да отмине болката, да стане по-леко. Но има значение при раждането да се усети болката. В последната фаза, когато искаме силата на жената, за да се напъва, от епидуралната инжекция жената не разбира как да се напъва, защото не усеща нищо, започват една след друга интервенциите. Жената не разбира кога трябва да се напъва и ние трябва да й казваме, не може да се напъне колкото трябва и тогава се налага да поставим вендуза. Ако сложим вендуза, трябва да направим перинеотомия...

А когато жената не говори езика, как се провежда раждането?

Това е много важно. Ако говори английски език, можем да й помогнем, но ако говори само български – това е проблем. Освен ако си има своя акушерка, която говори български, но говори и на гръцки, за да може да се разберем. Не е лъжа, че в един труден момент е необходимо някой да говори на родния ти език. Дори ако някое момиче знае английски е проблем. Миналия месец тук роди едно момиче от Русия, която знаеше освен руски и английски. По време на подготовката й и по време на раждането говорехме на английски. Тук имаме една акушерка, която е рускиня и присъства на раждането. Когато тя започна да й говори на руски, беше невероятно – цялото й лице грейна.

Какви условия предлага клиниката след раждането?

Тук родилката, нейният мъж и детето са в самостоятелна стая. В клиниката родилката остава в продължение на ден-два. Цената, която заплащат е равна на цената, която биха платили за „икономичен пакет” в някоя частна клиника. Родилката може да си получи надбавките от осигурителната каса, тъй като й даваме удостоверение за раждането. Важно е да отбележа, че жената може да роди в каквото положение желае, а нашата роля е да я напътстваме.