Галерия

1

Днес кредиторите отхвърлиха третото поредно предложение за споразумение, което им предложи гръцкото правителство. Според гръцки медии Атина изпратила документ от седем страници, три от които съдържали нейните предложения за бюджетните мерки, а в останалите четири представили отделно предложение за начина, по който биха могли да бъдат покрити нейните финансови нужди през следващите месеци.

Европейски представител, цитиран от гръцкия всекидневник „Катимерини” предложените мерки са били отхвърляни от кредиторите в миналото и не водят към „конструктивен напредък”.

С цел да научи повече за хода на преговорите GRReporter се обърна към кореспондента на гръцката телевизия STAR и вестник Real News в Брюксел Танос Атанасиу, който следи събитията от съвсем близо. С него разговаря Анастасия Балездрова.

Г-н Атанасиу, защо бе отхвърлено поредното предложение на гръцкото правителство?

Конкретното предложение е поредното от предложенията, които се представят през последните часове. Както каза преди малко говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас, това предложение се обсъжда. То е просто една притурка към основното предложение на Атина, което се състои от 47 страници.

Но първо нека да уточним за какво говорим. Това, което тече между Атина и кредиторите е приключването на петия мониторинг на спасителната програма. За да бъде завършен той е необходимо Гърция да внесе за гласуване от парламента своите предложения по изискванията на програмата. Те са публично достъпни в сайта на икономическата служба на Европейската комисия. Става дума за бюджетни мерки, които ще превърнат днешния бюджетен дефицит в излишък от порядъка на 1 на сто от Брутния вътрешен продукт. В момента разстоянието, което ни дели от това 1 на сто от БВП е около 700 милиона евро. Причината, поради която кредиторите са настоятелни е, че те в никакъв случай няма да финансират други гръцки дефицити. След пет години, по време на които страната е получила от спасителната програма 240 милиарда евро, кредиторите ѝ дават средства единствено и само за да обслужва външния си дълг.

Тоест те са категорични, че няма да дадат повече пари за финансирането на заплатите на служителите и изобщо за нуждите на държавния сектор. Ако гръцкото правителство иска да харчи пари за тази цел, трябва да ги намери само от някъде.

Това е ситуацията, за която се преговаря днес. Гръцкото правителство не иска да ореже разходите си и иска да увеличи данъците. Увеличението на ДДС категорично е политическо решение на Атина и в никакъв случай изискване от страна на кредиторите. Единственото, което биха могли да поискат от Брюксел е намаляване на разходите, защото е най-лесното решение на проблема. Кредиторите обаче не изискват нищо, защото целта им е бюджетните мерки да са продукт на политическо решение от страна на гръцкото правителство. Тоест то да иска да предприеме мерките, защото само тогава те ще дадат резултати. Предприемането само на някои мерки не е достатъчно. От Брюксел приканиха правителството да избере каквото иска и то избра да увеличи ДДС.

Как коментирате факта, че информацията от страна на гръцкото правителство и от страна на кредиторите по един и същ въпрос е различна?

Това се случва през последните пет години. Атина винаги разпространява безсмислени неща, а кредиторите казват нещата, които в действителност се случват. Не е възможно 18 страни-членки да са съгласни по даден въпрос и председателят на Еврогрупата да изразява единната им позиция, а в Гърция някой да твърди обратното. Не е възможно да казват, че Алексис Ципрас не се е обадил на Жан-Клод Юнкер, а той да казва, че всъщност е получил обаждане, на което не е отговорил.

Не е възможно да се продължава с тази дезинформация. Тя датира от първия момент, когато Гърция трябваше да предприеме бюджетни съкращения и не го направи през 2009. Същото се случи с държавния дефицит, с данните на Гръцката статистическа служба и т.н.

Затова казвам, че в Атина непрекъснато се говорят глупости. Те са чиста проба пропаганда, която започна през 2009 с началото на финансовите проблеми и продължава и досега.

В Гърция меморандумът не беше приложен. Въведоха се откъслечни неща, по погрешен начин и след голям натиск. Разбира се, този модел не беше успешен. За съжаление Гърция непрекъснато игнорира своите кредитори. Например Словения е по-голям кредитор на Гърция по глава от населението от Германия. Вследствие на това би следвало някой от гръцките премиери да се обади на словенския си колега и да му благодари за подкрепата. Никой и никога не направи нещо такова. От последния път, когато Георгиос Папандреу проведе разговор с президента на страната Борут Пахор никой друг гръцки премиер не е говорил с него.

Населението на Европа е 500 милиона души. В Гърция сме 10 милиона. Или ще разберем и ще се приспособим към начина на мислене на останалите 490 милиона, или нещата ще приключат.

Как смятате, че ще се развият нещата от тук нататък?