Галерия

1

Днес кредиторите отхвърлиха третото поредно предложение за споразумение, което им предложи гръцкото правителство. Според гръцки медии Атина изпратила документ от седем страници, три от които съдържали нейните предложения за бюджетните мерки, а в останалите четири представили отделно предложение за начина, по който биха могли да бъдат покрити нейните финансови нужди през следващите месеци.

Европейски представител, цитиран от гръцкия всекидневник „Катимерини” предложените мерки са били отхвърляни от кредиторите в миналото и не водят към „конструктивен напредък”.

С цел да научи повече за хода на преговорите GRReporter се обърна към кореспондента на гръцката телевизия STAR и вестник Real News в Брюксел Танос Атанасиу, който следи събитията от съвсем близо. С него разговаря Анастасия Балездрова.

Г-н Атанасиу, защо бе отхвърлено поредното предложение на гръцкото правителство?

Конкретното предложение е поредното от предложенията, които се представят през последните часове. Както каза преди малко говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас, това предложение се обсъжда. То е просто една притурка към основното предложение на Атина, което се състои от 47 страници.

Но първо нека да уточним за какво говорим. Това, което тече между Атина и кредиторите е приключването на петия мониторинг на спасителната програма. За да бъде завършен той е необходимо Гърция да внесе за гласуване от парламента своите предложения по изискванията на програмата. Те са публично достъпни в сайта на икономическата служба на Европейската комисия. Става дума за бюджетни мерки, които ще превърнат днешния бюджетен дефицит в излишък от порядъка на 1 на сто от Брутния вътрешен продукт. В момента разстоянието, което ни дели от това 1 на сто от БВП е около 700 милиона евро. Причината, поради която кредиторите са настоятелни е, че те в никакъв случай няма да финансират други гръцки дефицити. След пет години, по време на които страната е получила от спасителната програма 240 милиарда евро, кредиторите ѝ дават средства единствено и само за да обслужва външния си дълг.

Тоест те са категорични, че няма да дадат повече пари за финансирането на заплатите на служителите и изобщо за нуждите на държавния сектор. Ако гръцкото правителство иска да харчи пари за тази цел, трябва да ги намери само от някъде.

Това е ситуацията, за която се преговаря днес. Гръцкото правителство не иска да ореже разходите си и иска да увеличи данъците. Увеличението на ДДС категорично е политическо решение на Атина и в никакъв случай изискване от страна на кредиторите. Единственото, което биха могли да поискат от Брюксел е намаляване на разходите, защото е най-лесното решение на проблема. Кредиторите обаче не изискват нищо, защото целта им е бюджетните мерки да са продукт на политическо решение от страна на гръцкото правителство. Тоест то да иска да предприеме мерките, защото само тогава те ще дадат резултати. Предприемането само на някои мерки не е достатъчно. От Брюксел приканиха правителството да избере каквото иска и то избра да увеличи ДДС.

Как коментирате факта, че информацията от страна на гръцкото правителство и от страна на кредиторите по един и същ въпрос е различна?

Това се случва през последните пет години. Атина винаги разпространява безсмислени неща, а кредиторите казват нещата, които в действителност се случват. Не е възможно 18 страни-членки да са съгласни по даден въпрос и председателят на Еврогрупата да изразява единната им позиция, а в Гърция някой да твърди обратното. Не е възможно да казват, че Алексис Ципрас не се е обадил на Жан-Клод Юнкер, а той да казва, че всъщност е получил обаждане, на което не е отговорил.

Не е възможно да се продължава с тази дезинформация. Тя датира от първия момент, когато Гърция трябваше да предприеме бюджетни съкращения и не го направи през 2009. Същото се случи с държавния дефицит, с данните на Гръцката статистическа служба и т.н.

Затова казвам, че в Атина непрекъснато се говорят глупости. Те са чиста проба пропаганда, която започна през 2009 с началото на финансовите проблеми и продължава и досега.

В Гърция меморандумът не беше приложен. Въведоха се откъслечни неща, по погрешен начин и след голям натиск. Разбира се, този модел не беше успешен. За съжаление Гърция непрекъснато игнорира своите кредитори. Например Словения е по-голям кредитор на Гърция по глава от населението от Германия. Вследствие на това би следвало някой от гръцките премиери да се обади на словенския си колега и да му благодари за подкрепата. Никой и никога не направи нещо такова. От последния път, когато Георгиос Папандреу проведе разговор с президента на страната Борут Пахор никой друг гръцки премиер не е говорил с него.

Населението на Европа е 500 милиона души. В Гърция сме 10 милиона. Или ще разберем и ще се приспособим към начина на мислене на останалите 490 милиона, или нещата ще приключат.

Как смятате, че ще се развият нещата от тук нататък?

Смятам, че ще завърши петият мониторинг на спасителната програма и след това ще има преговори за нещо друго. Но понеже в Гърция има страх към термините като „меморандум”, „мерки”, които наричат „реформи”, „дефицит”, „бюджет” и пр., вместо да направят правилната стъпка, тоест да предприеме необходимите мерки, да получи 46-те милиона и проблемът да бъде решен, правителството цели да получи удължение на текущата втора спасителна програма до март 2016, когато завършва програмата на МВФ. И това с надеждата, че след това Гърция ще може да се финансира от пазарите на капитали. Кои са тези пазари, които ще финансират държава, която иска да има повече от необходимите държавни служители, да им дава големи заплати, да няма организирана пенсионна система? В Гърция, въпреки окаяното ѝ финансово състояние продължават да се изплащат високи пенсии в държавния сектор, ранните пенсионирания, еднократната помощ при пенсиониране в държавния сектор. И всичко това за сметка на осигурените в Института за социално осигуряване ИКА, които не могат да реагират по никакъв начин на орязването на пенсиите им. И за капак им сервират, че това е станало в резултат на натиск от страна на кредиторите, което разбира се не е вярно. Хората в Гърция дори не знаят, че в Белгия няма никаква еднократна помощ при пенсиониране и има таван от 2000 евро за всички пенсии. Никой не получава и цент повече от тази сума, както и няма ранно пенсиониране. Когато и да престанеш да работиш не можеш да се пенсионираш преди да навършиш 62 години, а след известно време пенсионната възраст ще е 63 години.

Европейците виждат какво се случва в Гърция и са заявили ясно на Атина, че ако иска да продължи с досегашната политика ще трябва да намери сама пари, за да я финансира.

Съществува ли някакъв план, с който да се наложи на гръцкото правителство да проведе истински реформи, а не просто да прилага бюджетни мерки?

За съжаление няма такъв план. Ако имаше, той щеше да бъде приложен досега.

Защото, както ми беше заявил професор Даниел Грос, който беше консултант на Жозе Барозо „не е възможно да изпратим отряди за борба с масовите безредици в Гърция. Правителството  прави каквото сметне за добро”. То балансира между страха от гласоподавателите и страха от фалит. Защото истинско спиране на плащанията и излизане от Еврозоната ще означава, че в банкоматите няма да има пари, че в супермаркетите няма да има хранителни продукти, че никой няма да може да продаде или купи нищо, че всички чуждестранни инвеститори ще се оттеглят, че хората ще са гладни и ще излизат на улицата въоръжени и не знам какво още. Защото когато една държава се озове в пълен фалит нищо в нея не функционира.

Хората обаче не са наясно с това и говорят за въвеждане на друга валута и т.н. Кой ще осъществи това преминаване? Хората, които не са в състояние да се справят с елементарни въпроси? Ако държавната администрация имаше качествата и способността да извърши преминаване към друга валута, тя щеше да може да се справи със ситуацията, така че да не се налага да се предприеме това действие. Но тъй като гръцките правителства през последните много години нямаха необходимите управленчески способности, за съжаление не можеха да се справят с проблемите. Ситуацията е трагична, но въпреки това гъркът иска да е държавен служител, да получава заплата и да не се интересува от нищо друго. Така че Гърция е оставена на произвола на съдбата, освен ако не реши да се промени.

Реално ли е очакването, че утре може да се очаква новина по отношение на постигането на споразумение?

Утре няма да се постигне споразумение. Жан-Клод Юнкер не иска да се срещне на четири очи с Алексис Ципрас, за да не се създаде впечатлението, че отстъпва. Ще се срещне с него заедно с Ангела Меркел, Франсоа Оланд и вероятно някой друг. Със сигурност ще бъдат направени предложения, но в най-добрия случай споразумение ще имаме в събота или неделя вечерта. За да бъда точен, това споразумение ще трябва да бъде разгледано в Euro Working Group, което ще се проведе в понеделник в Братислава с цел да подготви срещата на върха на ЕС в Люксембург на 28 юни. Планът е този и единственият начин да бъде постигнато споразумение е гръцката страна да представи надеждни и калкулирани предложения.

Ако това не се случи какво може да последва?

Тогава „всички залози са изключени”. Картите се раздават отново и ще видим. Разбира се, не знам какво ще означава това за гръцките банки, защото ще последва ново масово оттегляне на депозитите. Не мисля, че системата е толкова устойчива и затова е вероятно Банката на Гърция да се принуди да въведе ограничения в движението на капиталите.

Съществува ли вероятност от Grexit?

Съществуват две възможности. Едната е гръцкото правителство да напусне само Еврозоната, защото за да има Grexit някой трябва да вземе това решение и единственият, който е в състояние да го вземе е гръцкото правителство.

От друга страна обаче, въвеждането на ограничения в тегленето на пари от банкоматите и невъзможността за изплащане на заплати и пенсии ще предизвикат сътресения, които едва ли ще позволят на правителството да продължи да стъпва здраво на краката си, за да може да вземе такова решение. Очевидно е, че ще има политически събития.

Следователно смятам, че е по-вероятно да не се изплатят заплати и пенсии за няколко месеца и банките да затворят, отколкото Гърция да напусне Еврозоната.

Какви биха били щетите за Еврозоната при Grexit?

Доверието към нея ще пострада, но последствията ще бъдат премахнати в много кратък срок. Европейската централна банка прилага програмата за количествено улеснение на стойност от 60 милиарда евро на месец. Тази сума на практика анулира последствията от Grexit. А колкото до доверието е абсолютно сигурно, че ще се задейства логиката, че „черната овца е извън схемата”. Ще обвинят Гърция за някои неща, ще кажат, че Атина е поправяла статистическите данни за състоянието на икономиката и т.н. Световната икономика ще приеме това като положителен знак за прочистване и действие в правилната посока и след кратък период на сътресения „гръцкият проблем” ще бъде забравен. И Гърция никога няма да върне в Еврозоната.

Съществуват ли различия в позициите на кредиторите по някои въпроси относно споразумението с Гърция?

Да, има разлики, които обаче не са толкова съществени, колкото се представят от правителствената пропаганда в Гърция. Каквито и да са различията между тях, те са обвързани от споразумението, което бе представено в Берлин след „срещата на петимата”. А то гласи, че всички трябва да бъдат съгласни. Няма по-просто решение от това. Каквото и да казва в допълнение МВФ, Европейската комисия или Европейската централна банка, никой от тримата партньори няма да предприеме действия в ущърб на другия. След като те са обединени около тази обща позиция всяка друга дискусия е излишна.

Доколко са склонни кредиторите да се съгласят с преструктуриране на гръцкия държавен дълг?

Не, не съществува такава вероятност. Да приемем, че Европейската комисия и МВФ са две компании. Акционерите на едната компания имат дялово участие и в другата компания. Възможно ли е на заседанието на управителния съвет на едната компания да се вземе решение срещу управителния съвет на другата, при условие, че това са същите хора? Разбира се, че не.

Просто няма как да се случи. Това са спекулации, които се разпространяват в Атина и гласят, че понеже кредиторите имат различия помежду си Гърция ще успее да се спаси и т.н. Не. Гръцкият дълг няма да бъде орязан никога. Няма и никаква причина, поради която той да бъде орязан. Според представители на Европейската комисия Гърция печели 8 милиарда евро на година от заемите, които е взела. Защото ако вземаше заемите директно от финансовите пазари, и то не с днешните високи лихви, а с ниските лихви отпреди години, те щяха да ѝ струват допълнително 8 милиарда.

Освен това цената на финансирането на държавния дълг не е толкова висока колкото твърдят в Атина. Тя е около 3 на сто от БВП на година, докато респективно цената за обслужването на държавния дълг на Италия днес е 4,5 на сто от БВП. Ако Гърция получи нов заем в размер на 50 милиарда евро, за да изплати заемите си към Международния валутен фонд и да откупи облигациите на Европейската централна банка, тогава цената на обслужването на гръцкия дълг ще е под 1 на сто от БВП. Между другото това беше предложението на консултантите от Lazard към гръцкото министерство на финансите, но и в замисъла на поканата на Волфганг Шойбле към американския му колега Джак Лю Вашингтон да даде 50 милиарда евро, за да бъде спасена Гърция.

Тоест цената е много ниска за следващите 25 години. Следователно реториката относно това колко голям е дългът и колко струва неговото обслужване са фалшиви дилеми. Кредиторите са съгласни да продължат да помагат на Гърция да изплаща заемите си и то на много ниска цена, но искат в замяна на това страната да проведе реформи. Защото ако не го направи след 10 години отново ще има нужда от финансова помощ.

Какво е отношението към Алексис Ципрас в Брюксел след опровержението от страна на Атина, че Жан-Клод Юнкер е отказал да разговаря с него миналата събота?

Усещането е, че следва друга логика и ги е предал. Както и, че правят за Гърция каквото трябва, но личните отношения с Ципрас вече са приключили.

И всичко това въпреки че подкрепата на Жан-Клод Юнкер към него беше много голяма още преди изборите и с това председателят на Европейската комисия рискуваше да предизвика недоразумение спрямо тогавашния премиер Андонис Самарас.

Но сега всичко това е минало. Гръцкият премиер излъга три пъти за неща, свързани с Юнкер, следователно личните отношения помежду им приключиха.