Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Метаморфози на градове - 4 поеми на Михалис Пиерис

10 Юли 2015 / 10:07:07  GRReporter
12722 прочитания

светлина и тогава дойде ти

като роса...спомен миропомазан

 

....все още траеше тръпката…

върху неравното ложе последната конвулсия

те разтърси – развихрено животно диворасло.

Стаята бе умиротворена кротко море

бе здрачът. Сега светлината

се стичаше в тялото ти в очите сияен блясък

странно те огряваше, едновременно бе ти

и не беше. Хем моя но и непозната.

Напомняше на нещо което съм изгубил,

на нещо почувствано от мен по времето

когато забравих онуй което наранява.

 

Ти бавно се надигна и светлината се стичаше

по лика ти. Беше август, от теб сълзеше

потта на насладата цигулка звучеше

на покрива и вопъл на струни.

Пред теб турци дебнеха, зад гърба ти

ромеи се притаяваха момчета войници

задрямваха с душа опряна върху дулото.

Но твойто кръшно тяло се яви

подобно любовта и ти излезе вън

въздушна в реката на нощта...

 

Самодива ли беше, сън ли или въздушна фея

разтвори ръце към небето и литна

над града който сакат спеше. Ето месечината

пълна и в двете половини. Ето месечината

извика ти, която ни съединява

спуска се вече води ни в красива

градина. Ухае на светлина, подлудявам

в любовен транс блуждая ето го прекрасния

ми град във светлина облян, градът

без граница, нека дойде който иска. Аз съм

гола и имам тяло остров за всяка

радост сътворено – и тогава изтрещя откосът.

 

Там те намерих бълнуваща в несвяст с куршум

в слабините. Наполовина в тъмния

Север, наполовина във Юга.

 

Палермо, февруари 1997

 

Бележки:

Това стихотворение е родено в Палермо, в Сицилия между 18 и 21 февруари 1997 г., след едно нощно посещение на прочутото „Спасимо“, внушителна средновековна сграда в стария град, с вътрешен двор и църква. Там се събирали тълпи болни от неизлечими болести за „последно сбогом“. Днес е важен културен център на града. Особено впечатляващ е храмът, който е превърнат в Одеон, тъй като няма покрив и небето придава усещането за небесен балдахин. В нощта, когато го посетихме, луната бе застанала над сградата, къпейки в светлината си едно прекрасно дърво, поникнало от пода на църквата, под отворения купол. Сцената ми напомни за призрачните дървета, израсли в пукнатините на асфалта по някои улици в „мъртвата зона“ на Никозия. Във всеки случай асоциацията с разделената на две военизирана столица на Кипър, се получи, бих казал съвсем естествено, и защото през онези дни в Палермо гъмжеше от въоръжени войници, които го охраняваха от вероятно нападение на Мафията. – Бел. пр.

В Анополи, Сфакия на остров Крит наричат тези козлета „диворасли“, тоест, пасящи на

воля из стръмните пасбища. Понеже не могат да бъдат уловени живи, за да ги заколят,

ги отстрелват. – Бел. авт.

 

 

 

СЛИЗАНЕ В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО В САНКТ ПЕТЕРБУРГ

 

От триста години се гмуркаш в тресавищата,

взимаш най-дълбокото метро. Като друг

град вътре във града, лъжовен

и фалшив. Вятър в изкуствените

проходи на град-привидение.

 

Триста години се гмуркаш във града.

 

Виждат те минувачите, не чувстват

нищо. По ескалатор

демоничен се спускаш в мрачното

ждрело. Което извежда до Ахерон,

там където чака прорицателят. В черно

на черната река облечен чака,

а ти му даваш каквото поиска. Ти,

дето не знаеш да даваш, даваш

сега всичко накуп, за да говориш

с мъртвия баща на твоя прародител.

 

А той, който в живота си е бил недостъпен

деспотичен, се приближава – зажадняла

тъжна сянка, той който имаше

лъвска сила, се моли капка

кръв да му дадеш да разтълкува

живота в този град прикрит

без Изток при толкоз Запад.

 

Ти полагаш във нозете му

червено цвете облечена си в бяло,

а той неподвижен ти шепти слова

магически на далечната родина...

 

Тогава духва странен вятър

във подземните галерии дълбоко във тресавищата,

любовна песен се дочува, докато

от водата се възмогваш облята в светлина

засмяна, грейнала чак до душата.

 

На входа на лятна градина те очаквам

в „Пушкин”, до водите на нарисувано

езеро. Скитаме из прелестно като сън

пространство на обуздана природа. Часове

минават и години. Но когато ми се струва,

че е дошло време нашите страсти

да си проговорят, говорът секва.

 

Тогава протягам колебливо ръка

към „Ръката на Фатима”, но ти се извръщаш

рязко и влизаш във друг сън.

Окото сега святка със силата

на страховитото ти племе. И щом като

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus