Събитията ще бъдат много бурни във всички случаи, защото ако се постигне някакво споразумение, то може да бъде само болезнено. Ще има проблеми с това доколко парламентарната група на СИРИЗА ще остане сплотена. Очевидно ще има депутати, които няма да бъдат съгласни със споразумението. И тук нямам предвид толкова „Лявата платформа” на министъра на развитието и енергетиката Панайотис Лафазанис. Колкото и да са против постигането на споразумение с кредиторите, те имат някаква вътрешна дисциплина и позицията им ще зависи от това как ще се разберат помежду си Лафазанис и Ципрас. Но има много депутати, които са непредвидими. Смятам, че поне няколко депутати от СИРИЗА ще напуснат парламентарната група поради несъгласието си с евентуалното споразумение.
Във всички случаи и в проевропейските партии ще има разногласия за условията на споразумението. Както вече казах, в Нова демокрация определено ще има аргументи срещу тях. Но това все пак е по-добрият вариант.
Ако не се постигне споразумение, което също е доста вероятно, ще последва абсолютен крах на икономиката. Дали ще има ограничения в движението на капитали или евентуално Европейската централна банка ще предостави някаква ликвидност, за да се предотврати банковата криза е въпрос, чийто отговор засега не е ясен. Но реалната икономика е замряла изцяло.
Предполагам, че държавни институции като болници, полиция и т.н. ще имат сериозни проблеми. Училищата така или иначе ще бъдат затворени през лятото, но определено ще има проблеми с транспорта, и то в пика на туристическия сезон. Ще бъде много труден период, а яснота относно дългосрочните перспективи на Гърция като държава и икономика ще има през есента. Със споразумение или без споразумение, тогава ще знаем накъде върви Гърция. Просто защото дори и да бъде постигнато споразумение сега, неговото приложение е под голям въпрос.
Възможни ли са промени в държавното управление? Например да се сформира коалиционно правителство с участието на всички партии?
Обсъждат се такива варианти, но в момента нищо не може да се предвиди. Смятам, че дори и да се състави коалиционен кабинет с участието на опозиционните партии, няма друга водаческа фигура освен Алексис Ципрас. Не мисля, че Андонис Самарас би могъл да се върне като министър-председател. Той е толкова дискредитиран, че няма никакъв шанс.
В другите партии също не виждам фигура, която може да поеме този пост. Следователно смятам, че Ципрас ще продължи да бъде премиер, дори при размествания в настоящия му кабинет или в парламентарната коалиция.