Галерия

1

Ден след неуспеха на поредния опит за постигане на споразумение гръцкото правителство твърди, че е готово да продължи преговорите с кредиторите„във всеки един момент”. Междувременно времето тече в ущърб на Атина, която има още един шанс да се споразумее с Брюксел идващия четвъртък.

Опасенията, че гръцкото правителство може и да не е решено да постигне споразумение, при все че твърди обратното предизвика ново изтичане на капитали от гръцките банки. Само днес вложителите са оттеглили депозити на стойност 600 милиона евро, като изплащанията на по-крупни суми от няколко десетки хиляди евро са били отложени за утре. В тази ситуация президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви в речта си пред членовете на Европейския парламент, че банката ще може да се справи с евентуален гръцки фалит, германският еврокомисар Гюнтер Йотингер предложи Европейската комисия да състави план за извънредно действие в случай, че Гърция фалира в края на юни.

В началото на критичната за Гърция седмица GRReporter се обърна за коментар към политическия коментатор Пламен Тончев. С него разговаря Анастасия Балездрова.

През последните дни всички твърдят, че времето на Гърция изтича и Алексис Ципрас трябва да вземе решение. Какви са възможните решения пред него в момента?

Едното е да се съгласи на големи отстъпки, които несъмнено ще бъдат болезнени както за партията и парламентарната му група, така и за гръцкото общество. Тези мерки очевидно ще включват орязване на заплати и пенсии. След като гръцкото общество вече е загубило 25 на сто от жизнения си стандарт едно ново свиване ще бъде още по-болезнено. Но по всичко изглежда, че то е неизбежно. Именно тези болезнени мерки, които трябва да предприеме гръцкото правителство всъщност са спънката, поради която то не може да подпише споразумение с кредиторите.

Вторият вариант е да се стигне до пълен разрив, който няма да реши проблема по никакъв начин, а само ще усложни ситуацията. Всъщност това е голямата дилема пред Ципрас и неговите съратници – дали ще се постараят да си запазят политическата власт с цената на пълна разруха на гръцката икономика или ще приемат едно трудно и много тежко политическо решение с цел да се запази каквото може да се запази от икономиката на страната и даже от нейните перспективи.

Има хора, които смятат, че гръцката позиция се екстремизира нарочно, за да се прокарат по-лесно в парламента тежките мерки, които по всичко личи, че ще се предвиждат в споразумението. Споделяте ли това мнение?

Не е изключено, понеже цялата тактика на СИРИЗА през последните месеци почива на хватки. Аз не виждам някаква стратегия в преговорите и поведението на правителството. По-скоро непрекъснато изменящи се хватки с цел да изненадат събеседниците си. Но тези хватки нямат бъдеще и шанс. Дори, доколкото разбирам на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд вече им е писнало. Те са изморени от тези проточили се преговори.

И смятам, че опитът на правителството да радикализира или екстремизира тона на преговорите с цел след това да представи каквото споразумение се постигне като голям успех няма да има някакъв особен смисъл и няма да донесе дивиденти.

Как според Вас ще реагира опозицията при подписване на споразумение и какви ще бъдат техните мотиви?

Очевидно говорим за трите проевропейски партии, понеже позицията на Комунистическата партия и Златна зора е ясна – тя е отрицателна.

Най-лесен е отговорът за партия Потами (Реката), понеже те отсега обявяват, че ще приемат каквото споразумение се постигне, при каквито и да са условия. Друг е въпросът доколко тази позиция е смислена, но поне техният отговор е ясен.

В парламентарната група на Нова демокрация вероятно ще настъпи голямо разединение, защото мнозинството около лидера Андонис Самарас очевидно е настроено отрицателно. Дори има една линия, която явно се прокарва сред депутатите, че партията може би отново ще стане противник на всякакви споразумения. Тоест, че ще се върнат назад във времето (2010 – 2011), когато Нова демокрация беше против всякакви споразумения с кредиторите. По-умерените и по-либерално настроени депутати загатват отсега, че са съгласни да подкрепят постигнато от правителството споразумение, но поставят въпроса точно при какви условия ще бъде постигнато то. Според мен този въпрос е смислен, защото ако то предвижда само нови данъци и никакво орязване на държавни разходи или на високите заплати и пенсии, очевидно ще бъде социално несправедливо.

Нямам представа каква позиция ще заеме третата партия ПАСОК с новоизбрания си лидер Фофи Генимата. Предполагам, че биха подкрепили евентуално споразумение с някакви резерви.

По принцип и трите проевропейски партии твърдят, че споразумение трябва да се постигне. В момента това е най-необходимото, за да се предотврати абсолютната разруха на икономиката, но има доста нюанси в позициите не само между партиите, но и вътре в самите тях.

Как виждате бъдещето на ПАСОК след избора на нов председател на партията?

Аз не виждам бъдеще на ПАСОК. Според мен е въпрос на време да станем свидетели на едно много скромно погребение на ПАСОК в тази му форма и с това име.

Доколкото разбирам и в самата партия текат дискусии в посока на промяна на нейното име и символи. Ако иска да просъществува, тя трябва да се учреди на ново. В момента е политическа отживелица. Това в някаква степен може да е в сила и за Нова демокрация, но за ПАСОК е очевиден факт.

Какви са вероятните политически събития, които ще провокира постигането и непостигането на споразумение?

Събитията ще бъдат много бурни във всички случаи, защото ако се постигне някакво споразумение, то може да бъде само болезнено. Ще има проблеми с това доколко парламентарната група на СИРИЗА ще остане сплотена. Очевидно ще има депутати, които няма да бъдат съгласни със споразумението. И тук нямам предвид толкова „Лявата платформа” на министъра на развитието и енергетиката Панайотис Лафазанис. Колкото и да са против постигането на споразумение с кредиторите, те имат някаква вътрешна дисциплина и позицията им ще зависи от това как ще се разберат помежду си Лафазанис и Ципрас. Но има много депутати, които са непредвидими. Смятам, че поне няколко депутати от СИРИЗА ще напуснат парламентарната група поради несъгласието си с евентуалното споразумение.

Във всички случаи и в проевропейските партии ще има разногласия за условията на споразумението. Както вече казах, в Нова демокрация определено ще има аргументи срещу тях. Но това все пак е по-добрият вариант.

Ако не се постигне споразумение, което също е доста вероятно, ще последва абсолютен крах на икономиката. Дали ще има ограничения в движението на капитали или евентуално Европейската централна банка ще предостави някаква ликвидност, за да се предотврати банковата криза е въпрос, чийто отговор засега не е ясен. Но реалната икономика е замряла изцяло.

Предполагам, че държавни институции като болници, полиция и т.н. ще имат сериозни проблеми. Училищата така или иначе ще бъдат затворени през лятото, но определено ще има проблеми с транспорта, и то в пика на туристическия сезон. Ще бъде много труден период, а яснота относно дългосрочните перспективи на Гърция като държава и икономика ще има през есента. Със споразумение или без споразумение, тогава ще знаем накъде върви Гърция. Просто защото дори и да бъде постигнато споразумение сега, неговото приложение е под голям въпрос.

Възможни ли са промени в държавното управление? Например да се сформира коалиционно правителство с участието на всички партии?

Обсъждат се такива варианти, но в момента нищо не може да се предвиди. Смятам, че дори и да се състави коалиционен кабинет с участието на опозиционните партии, няма друга водаческа фигура освен Алексис Ципрас. Не мисля, че Андонис Самарас би могъл да се върне като министър-председател. Той е толкова дискредитиран, че няма никакъв шанс.

В другите партии също не виждам фигура, която може да поеме този пост. Следователно смятам, че Ципрас ще продължи да бъде премиер, дори при размествания в настоящия му кабинет или в парламентарната коалиция.