Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Вместо да се опитат да го потушат, европейските лидери наляха масло в гръцкия огън

06 Април 2011 / 00:04:15  Виктория Миндова
9510 прочитания

Не смятам, че иска, но това не означава, че не може. Ако Испания изпадне във финансов колапс смятам, че Германия ще обмисли много сериозно напускането й на еврозоната. И докато всички останали страни знаят, че Германия има тази опция, колкото и нежелана да е тя, дава голям коз в ръцете на канцлера Меркел. Страни със стабилни икономики като Австрия, Германия, Холандия и Дания имат възможност да се оттеглят, ако видят, че нещата започват да стават много тежки. Ако влезе плана в действие, който обсъдихме за еврооблигациите и Европейската централна банка, Германия не може да напусне повече съюза. Сякаш Калифорния да реши да напусне САЩ. Без значение дали иска или не, тя не може да напусне Щатите, защото федералният дълг е общ и не може да се изчисли, колко е делът на този конкретен щат от общия дълг.

Смятате ли, че реформите в държавния сектор са правилни, при положение, че безработицата и повечето трудности бяха натоварени на гърба на частния сектор?

Гръцката държава е крайно неефективна в сравнение с други страни. Друг проблем са приходите. Те са много по-малки от очакваното. Ако обаче разходите се отнесат като процент от БВП, то ще забележим че няма голяма разлика в сравнение със същия показател в Обединеното кралство или Франция.

Затова смятам, че основният проблем на Гърция е свързан с приходите и лошото управление на публичния сектор, а не с разходите на държавната администрация.  Друг фактор, който допринася за тази празнина в приходите е, че богатите в Гърция не плащат данъци или поне значителна част от тях. Ако видим данъчните декларации на гърците колко са богатите в страната, ще излезе, че такива почти няма. Ако обаче се огледаме около нас, ще видим много заможни хора. Значи намират начин да не плащат данъци – нещо, което обикновените хора на заплата няма как да направят. Той ще не ще винаги плаща.

По отношение на държавния сектор искам да подчертая, че във всички страни в света държавните служители са на постоянна длъжност. Винаги, когато има криза частният сектор е този, който понася по-тежкия удар на безработицата.

Над 800 хиляди държавни чиновници в тесния публичен сектор не е ли голям брой за държава като Гърция? А както се знае и заплатите им не са малки.

Не, не смятам, че е така. Ако погледнете статистиките за средната работна сила в други европейски страни заета в държавния сектор, ще видите, че се движи в рамките между 20%-28% от общо работещите във всяка страна. По отношение на заплатите мога да кажа, че всъщност са ниски в сравнение със средно приетото за страните от еврозоната. Разбира се, това се свързва и с производителността на публичния сектор. С две думи проблемът на гръцкия публичен сектор не е обемът, а че има ниски приходи и не е производителен.

Решението да се съкращават държавни служители, за да се намалят разходите в бюджета е погрешно, защото кризата представлява свободно падане. Тук не действа принципът ако губи единият, ще спечели другият или в случая, ако губи държавният сектор, ще спечели частния. Тук става въпрос, че колкото повече губят едните, толкова повече губят и другите.

В този смисъл ако днес уволним 200 хиляди души от публичния сектор, това няма да има никакво положително отражение върху частния. Точно обратното и то защото държавите не са като предприятията.  БВП продукт е създаден от публични и частни разходи. В период на рецесия, когато се намалят частните инвестиции, да намалиш и държавните е катастрофално. Периодът, в който трябва да се намали държания сектор не е периода на рецесия, а на икономически ръст. Първо трябва да се справим с кризата и след това да погледнем към реформи в държавния сектор.

На последната официална пресконференция на тройката от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия обяви, че правителството ще извърши масова приватизация, от която ще акумулира 50 милиарда евро до 2015 година и с тях ще може да покрие част от външния си дълг. Реалистичен ли ви се струва този план и може ли да бъде изпълнен?

Смятам, че да се съберат толкова пари от приватизация е повече пожелателно  мислене, отколкото реалност. Не мисля, че Гърция разполага с толкова атрактивни активи, че да събере 50 милиарда евро. Освен това, съвсем скоро ще има преструктуриране на външния дълг, което е все едно сами да се окастрим (haircut). Имам предвид, че ако се стигне до там да продадем някакъв имот, за да си погасим част от външния дълг и след това обявим окастрянето му с 30% е направо глупаво. Не смятам , че трябва да се приватизира, когато всички говорят за някакъв вид преструктуриране на външния дълг. Освен това кризата притиска цената и рискуваме да продадем на безценица активи, които могат да се приватизират и по-късно, при по-добри условия.

Категории: ИкономикаПазари външен дълг банкова криза Янис Варуфакис Европейски съюз
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus