Галерия

1

В Гърция проблемът е познат. Банките нямаха токсични инвестиции, но имаха много държавни облигации. Когато ликвидността изчезна след последната световна финансова криза се загубиха много от токсичните финансови продукти, спаднаха цените на недвижимите имоти и една сериозна част от капитала замина за Ню Йорк. Когато имаме световна криза, капиталът винаги емигрира към долара. Затова и стойността на долара се повиши през 2008, въпреки че кризата започна от САЩ. Европа се озова в средата на кризата с ликвидността и Европейската централна банка се опита някак си да покрие този проблем. Когато кризата удари и Дубай, тогава агенциите за кредитен рейтинг се панираха. Те не бяха предвидили нито токсичните облигации, нито кризата с недвижимите имоти в Испания и Ирландия и т.н.

В случая на Дубай обаче проблемът моментално се превърна от проблем на пазара на недвижими имоти в криза на държавното кредитиране. И тогава започнаха да гледат много по-надълбоко и да търсят кой външен дълг може да се окаже проблем в последствие. Така намериха и Гърция, която винаги е била на границата на нормите. Започнаха да я сочат с пръст и то защото вече се бяха панирали и да покажат, че все пак вършат работа. В резултат на това спредовете на гръцките държавни облигации стигнаха фантастични нива, страната не може да се финансира и фалира. И се връщаме на основния въпрос – една страна от еврозоната започва да гори, образно казано. Какво правят европейските лидери, за да загасят този пожар? Хвърлят бензин, а не вода.

Какво имате предвид?

Отиват при една реално фалирала държава и й дават още заеми. Искат пари от немските данъкоплатци, за да ги дадат на Гърция, Ирландия и т.н. И вместо да им отпуснат средствата, за да се затопли икономическият климат и да се повишат приходите в бюджета от данъци, им налагат да ги дадат на банките или да си платят стари дългове. В същото време условие тези страни да получат „помощта” е, че трябва да наложат толкова строги мерки, че да се намали БВП, което ги прави още по-изпаднали от преди.

С други думи всички пари раздадени под формата на помощ, подобна на гръцката са загубена енергия, защото попадат в черните дупки, за които говорехме преди. Банките по този начин, обаче не си оправят проблемите с тази помощ и кризата се разраства от държава към държава. Затова смятам, че този тип кредитиране е все едно да гасиш пожар с бензин.

Разбирам логиката Ви, но какво би означавало в момента държавата да остави една гръцка банка да фалира? Какви биха били последствията според Вас и какви алтернативи има пред нас?

Катастрофални и то за цялата европейска банкова система. Алтернативи има, но няма политическа воля. Решението на този пъзел иска няколко стъпки. Първото е, че когато имаме два проблема като кризата с външния дълг и оцеляването на банките , те трябва да се ударят едновременно. Това в момента не се случва при нас. Управниците искат да решат проблема с външния дълг, като пренебрегват банките и кредитират фалирали страни, а по този начин проблемът само се измества.

За да започнем от някъде, трябва да видим какви резултати искаме да постигнем. Искаме да намалим външният дълг? Това няма да стане като заемаме още средства. Той няма да се намали със съкращения в държавния сектор, защото тези съкращения намаляват и приходите от данъци, поради създалата се рецесия. Ще намалим кредита като се обърнем към Европейската централна банка, която се кредитира на много по-ниски нива от тези на държавните облигации.

За да го обясним по-лесно ще ви дам пример от живота. Ако днес млада двойка реши да тегли заем, но банката не ги познава, би им дала кредит с 10 на сто лихва. Ако родителите обаче на един от двамата са клиенти на тази банка от дълги години и тя им има доверие поради доброто сътрудничество, ще отпусне кредита с много по-ниска лихва, например три процента. След това младата двойка може да ползва ниско лихвения заем и поема задължението да изплаща вноските по него.

В този контекст си представете, че в ролята на родителите влиза Европейската централна банка, която се кредитира на много добри цени. Тя би могла да продаде еврооблигации на международните пазари, за които няма да получи лихва над 2,5 на сто. По този начин законния външен дълг на Гърция, който за еврозоната е 60% от БВП да бъдат прехвърлени към Европейската централна банка. Останалият обем от дълга остава Гърция сама да се справя с него, но в рамките на 60% има възможност за евтино кредитиране. Когато дойде време за падежа Гърция и ЕЦБ сами си оправят сметките.

В същото време идва въпросът с Европейския фонд за финансова стабилност, който вместо да дава пари на проблемните държави, да започне да подпомага банковата система в Европа. Да провери например Дойче банк или която и да е европейска банка, какъв капитал иска, за да престане да бъде черна дупка. Тази сума общо не е повече от един билион евро. Не е нужно да ги дава безвъзмездно, а в замяна на акции и когато кризата отмине да ги продаде и по този начин фонда за стабилност няма да струва нищо на общността.

 Какво спира европейските лидери да обсъдят подобно система за финансиране на страните от еврозоната?

Една от причините е политическа. Ако някой от евролидерите или банкерите излезе с подобно предложение публично сам, то спредовете на съответната държава ще се изстрелят в небето или акциите на съответната банка ще паднат драматично. Подобно решение може да бъде взето единствено с общо съгласие. Това в момента не е възможно, защото нямаме необходимата лидерска воля.

Втората причина е също важна. Ако подобно решение се вземе, Германия губи правото си да напусне еврозоната. Гърция, която е с дефицит не може да излезе от валутния съюз, дори и да иска. Германия обаче може.

Германия е жертвала много за еврото. Защо смятате, че би искала да напусне съюза?