Галерия

1

Янис Варуфакис е професор по икономически теория в Атинския Университет. Той разви за читателите на GRReporter своята гледна точка за събитията в динамично развиващият се икономически живот на Гърция и направи оценка на досега постигнатото в контекста на финансовата криза. Варуфакис е привърженик на идеята, че по-ниските данъци ще донесат по-голям приход в държавната хазна и подкрепя намаляването на корпоративния данък на 15 на сто. Той смята, че Меморандумът за финансова помощ е погрешната пътека, по която правителството на Георгиос Папандреу е тръгнало, но е категоричен, че при всички случаи средиземноморската страна трябва да си остане в рамките на еврозоната.  

След срещата на върха в края на март тази година бяха приети две важни предложения за Гърция – при случай на нужда да може се обърне към Европейския постоянен механизъм за стабилност, както и удължаване на срока за изплащане на финансовата помощ от 110 милиарда евро и то с по-ниски лихви. Много икономисти не споделят мнението, че това не е една голяма победа за Гърция, а очаквано развитие. Вие как оценявате тези решения?

Това бе сензационен провал на Европейския съюз. Тази решения като цяло не са нищо повече от продължение на една повтаряема грешка вече от една година.

Какво имате предвид?

Представете си, че еврозоната е сграда, която бе засегната от сериозен земетръс, както можем да определим световната икономическа криза през 2008. Сградата или еврозоната не бе построена по начин, който да издържи този катаклизъм и започна да пропада. Първо бяха засегнати по-слабите места като Гърция, но след това проблемите започнаха да се предават и към други части. Това е една засилваща се криза, която започва да емигрира от сектор в сектор. Започна от банковия сектор в Европа, прехвърли се към външния дълг на Гърция, след това стигна банковата система на Ирландия, а в последствие и към външния дълг на Ирландия.

Извинете, но Ирландия имаше собствен проблем с пазара на недвижимите имоти.

Вижте, проблемът на Ирландия е, че принадлежи към еврозоната. Кризата в еврозоната приема различна форма в различните държави. Ако Ирландия бе извън нея, не би имала проблем, същото важи например и за Испания. Когато валутата е заключена, но няма обща икономическа политика и не съществува както го наричам аз механизъм за рециклиране на излишъците вътре в тази система, организацията започва да се разпада. Това, което наблюдаваме в момента вече от една година е този проблем.

Ако разгледаме начина, по който Европа се опитва да се справи с настоящия проблем вече от година, ще видим абсолютна липса на логика. От една страна имаме банкови системи, които са на ръба на банкрута.

В Гърция ли имате предвид?

Не, в цяла Европа.

Но да се върнем на резултатите от Срещата на върха. Там се приеха решения, които са продължение на една безсмислена политика. Това е политика, която не взима предвид реалните причини за проблема. Кризата се прие като една обикновена дългова криза и поради тази причина дадоха финансова помощ, срещу която обаче поискаха въвеждането на фискална консолидация и много строги икономически мерки.

Както разбирам Вие сте против цялата логика на Меморандума и финансовата помощ, така ли?

Смятам, че не трябваше Европа да настоява да се наложи това решение. Основно защото направи лошо за самата себе си. В момента Европа е в криза, която само се увеличава, защото наложи на Гърция Меморандума.

Основен проблем е, че имаме  банкова система, която действа като черна дупка. Банките в Европа са в паника, основно защото портфейлите им са пълни с токсични деривати от частния сектор и държавните облигации на страните от периферията на еврозоната, които са реално безполезни.

Ако в момента се направи един сериозен стрес-тест, какъвто прилага финансовият секретар Тимъти Гайтнър в САЩ, а не като този, който се провежда в момента в Европа, почти всички европейски банки ще излязат фалирали. Проблемът е, че имат активи, които нямат реална стойност. Ако излязат на пазара, за да ги продадат – няма да могат. Това води до страх и ако една банка трябва да даде по-сериозен кредит на друга, няма да го направи. Значи не може да се разчита на сериозно междубанково кредитиране. Всички живеят от Европейската централна банка. Принципно би трябвало всички банки да издават допълнителни гаранции, за да се кредитират от нея. Банките обаче нямат на разположение сериозни гаранции и дават каквото намерят, а ЕЦБ няма какво да направи и ги приема. Вземете например пак Ирландия. Европейската централна банка е дала помощ за ирландската банкова система 140 милиарда евро до момента, а техният Меморандум за помощ е за 100 милиарда евро.

Затова ви казвам, че европейската банкова система е черна дупка. Тази дупка е резултат от токсичните деривати от кризата през 2008. От там произтича и проблемът на Ирландия, Испания и Германия. Трябва да отбележим, че Испания и Ирландия имаха проблеми и с пазара на недвижими имоти, които бяха раздали огромни кредити за големи проекти и балона се спука.

Да се върнем на Гърция.