Галерия

1

Първите социологически проучвания след летния период поставиха основната опозиционна партия СИРИЗА начело в предпочитанията на гръцките гласоподаватели. Резултатът изненадва, ако се вземе предвид факта, че съвсем скоро финансовият министър заяви, че тази година за пръв път ще бъде постигнат бюджетен излишък и първите знаци за подобряването на икономиката бяха приветствани от Берлин и Брюксел.

В същото време се е покачил броят на гърците, които имат негативно отношение към Европейския съюз и еврото, а подкрепата на Златна зора се движи между 13 и 15 на сто.

GRReporter се обърна към съветника по политическа комуникация, стратегия и политически изследвания Евтихис Вардулакис за анализ на резултатите от проучванията. Съучредител е на компания Stratego, която е участвала в политически кампании в Гърция и чужбина. Интервюто бе осъществено по e-mail.

Основното в двете последни социологически проучвания е ясният възход на СИРИЗА. Как го коментирате?

В много голяма степен очакван. Този процес на лек обрат започна през месец май миналата година, когато Нова демокрация постигна най-голямата си преднина за последната година. За това допринесоха различни събития, най-значимите от които бяха вътрешно правителствените кризи във връзка с гласуването на закона срещу расизма и закриването на националните радио и телевизия ЕРТ, както и данъчното облагане на недвижимото имущество. Това се отрази на изследванията, които показаха преднина на СИРИЗА през този период. Мисля, че тя се дължи повече на ерозията на Нова демокрация, отколкото на преднина на СИРИЗА, тъй като общият облик на партията няма съществено подобрение в отделните показатели.

През 15-те месеца от последните парламентарни избори станахме свидетели на много обрати.

Какво може да се очаква от едно следващо правителство на СИРИЗА?

Проблемното в политиката на СИРИЗА е, че тя може да привлече едно временно мнозинство на изборите, но много трудно би задоволила различните групи, които я подкрепят, защото управлението на страната изисква по-реалистични предложения.Очакванията, които създават не са никак ясни. Избирателите, които гласуват за СИРИЗА съзнателно и от идеологически съображения са малцинство сред общия електорат. Голямото мнозинство всъщност са бивши гласоподаватели на ПАСОК, които напуснаха партията, след като тя приложи политика на строги бюджетни съкращения. СИРИЗА се подкрепя също от хора, които просто искат промяна на правителството, защото смятат, че това е единствената алтернатива. Очакванията на тези отделни групи са неясни, а от СИРИЗА съвсем съзнателно оставят много въпроси неизяснени с единствена цел да привлекат гласове от различни политически пространства. Проблемното в тази политика е, че тя може да привлече едно временно мнозинство на изборите, но много трудно би задоволила различните групи, които я подкрепят, защото управлението на страната изисква по-реалистични предложения.

На какво се дължи според вас възходът на Златна зора?

Златна зора печели от господстващото недоволство към старата политическа система и рязката радикализация на общественото мнение, която засили агресивния популизъм. Икономическата криза предизвиква безнадеждност в гражданите,а дискредитирането на политическия живот ограничава очакванията от принадлежащите към „системата” партии. Тези два фактора създават една експлозивна смес, която цели да изрази волята си по много краен начин. Това се подхранва и от съществуващите проблеми, които предизвиква повишеният приток на нелегални имигранти, особено в някои квартали на Атина. Надявам се този процес да бъде прекъснат, защото възходът на тази фашистка организация носи единствено опасности за страната.

Социологическите проучвания отчитат рязко влошаване на отношението към Европейския съюз и еврото. Как се обяснява това, при условие, че Гърция е най-облагодетелстваната страна от европейските фондове за развитие?

На първо място бих искал да кажа, че евроскептицизмът се покачва не само в Гърция, но и в цяла Европа. Европейският съюз беше популярен, понеже обещаваше демократична стабилност, икономическо благоденствие и сътрудничества, които гарантираха мира и стабилните партньорства. Към настоящия момент и трите обещания са „под обстрел”. Приятелството и сътрудничеството между страните – членки е поставено под натиска на стереотипите и афоризмите, като например този за „мързеливците” от Юга и „хладнокръвните експлоататори” от Севера. Те се превръщат във водеща реторика, която „трови” отношенията между страните. В същото време налагането на политики на бюджетни съкращения превръща Европейския съюз от визия в „плашило”. За всичко това допринасят и националните правителствата, които често пренасят отговорността за тежките мерки върху ЕС. В общи линии същото се случва и в Гърция.

Какво очаквате да се случи на изборите за членовете на европейския парламент? Смятате ли, че участието ще надхвърли традиционния слаб интерес към тях?

Участието със сигурност ще е по-голямо, тъй като освен всичко друго те ще се проведат заедно с изборите за местно самоуправление. Следователно интересът за участие ще е по-голям.

Според изследването 76 на сто от участниците са се обявили срещу меморандума за икономическа помощ и следователно срещу политиката на правителството. Как се обяснява този резултат, при условие, че първите знаци за подобряването на икономиката са налице и европейските политици признават това?

Правителството рискува да се озове в ситуация, подобна на приказката за „лъжливото овчарче”. В някои случаи то предизвиква твърде големи очаквания, които след това се затруднява да изпълни. В съзнанието на хората меморандумът означава политика на бюджетни съкращения. От самото начало той бе приет като едно „необходимо зло”. Но колкото и да е необходимо едно „зло”, то не може да стане популярно. Въпреки това аз смятам за напълно погрешна дискусията „за и против меморандума”, защото не това е основният критерий на избирателите. Съответно изявленията в подкрепа на кабинета и положителните знаци за развитието на икономиката не дават плодове на правителството, защото техните резултати все още не са осезаеми за гражданите. Това няма да се случи докато не намалее безработицата и не бъдат подобрени или поне стабилизирани техните доходи.

Виждаме, че лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас успява да предаде посланията на СИРИЗА към обществото. Къде греши правителството в своята комуникационна политика?

Не бих казал, че СИРИЗА предава своите послания с особен успех. Опозицията също прави грешки, повечето от които са свързани с различните мнения в самата партия. В резултат на това нейните позиции не са напълно ясни и затова значителна част от електората не ги смята за реалистични. СИРИЗА по-скоро печели от недоволството, отколкото привлича подкрепа от страна на гражданите.

От друга страна, правителството рискува да се озове в ситуация, подобна на приказката за „лъжливото овчарче”. В някои случаи то предизвиква твърде големи очаквания, които след това се затруднява да изпълни. И затова идващите по-късно позитивни послания имат много малък отзвук. Една друга грешка на управляващите е, че в някои случаи изразходиха ценен политически капитал за второстепенни въпроси и така пропиляха възможността да бъдат подкрепени от по-голям брой граждани. Но все пак имаме още много път пред себе си и ще станем свидетели на много други обрати.