Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Планът Z или как точно Гърция щеше да напусне еврозоната

15 Май 2014 / 14:05:07  GRReporter
1579 прочитания

След като първо представихме разкритията на британския вестник Financial Times, а впоследствие и гледната точка на бившия финансов министър на САЩ Тимъти Гайтнер, продължаваме темата за драматичните събития в Гърция от есента на 2011 до лятото на 2012, когато страната, а и цялата еврозона бяха на ръба на катастрофата.

От продължението на голямото разследване на Financial Times за кризата в еврозоната става ясно, че преди парламентарните избори през 2012 в Гърция Европейският съюз и Международният валутен фонд били подготвили таен План Ζ за това как да се премине от еврото към драхмата.

Според изданието, планът, по който са работили месеци наред малко на брой високопоставени ръководители от еврозоната, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, предвиждал от запечатване на банкоматите и граничен контрол за предотвратяване изтичането на капитали до пускането в обръщение на специални парични бележки (IOU) като временна валута.

Как е бил разработен планът преди изборите през 2012

Докато Гърция се готвела за изборите през юни 2012 в атмосфера на повишена политическа нестабилност, а Ангела Меркел още не била решила дали ще е разумно страната да бъде доведена до излизане от еврозоната, един малоброен и затворен екип високопоставени ръководители от Европейската комисия, Eurogroup, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, добавял последните щрихи към тайния План Ζ: как ще бъде организиран с всички подробности преходът на гръцката икономика от еврото към драхмата, и как ще бъдат защитени останалите членове на еврозоната от разпростиране на кризата.

Във втората част от разследването за драматичните промени в еврозоната по време на кризата Financial Times описва строго секретния План Ζ (последната буква от латинската азбука), който предвиждал какво трябва да стане в случай, че гръцкото правителство не успее да приложи Меморандума и в крайна сметка страната бъде доведена до излизане от еврозоната. Сериозната работа по План Ζ започва в края на януари 2012 и достига своя връх след май 2012, когато вече се очертала като възможна изборната победа на радикалната лява партия СИРИЗА, но също така съществувал повсеместен страх от евентуално масово теглене на депозити от банките (bankrun). Планът Ζ бил толкова секретен, че 24-мата високопоставени ръководители, участвали в разработването му, не са съставили нито един писмен документ, за да няма изтичане на информация. Участниците в разработването на плана твърдят пред британския вестник, че той е имал двойна роля: първо, да бъде използван като аргумент срещу изгонването на Гърция от еврозоната, защото икономическите, политически и технически предизвикателства, които произтичали от него, били страшни.

Второ, Планът Ζ описвал съвсем подробно как трябвало да бъде създадена една нова финансово-кредитна система за Гърция. Планът предвиждал драстични мерки, като преустановяване на функционирането на всички банкомати и възстановяване на граничния контрол, за да бъде избегнато масовото изнасяне на капитали. Освен  това се предвиждало пускането в обръщение на специални парични бележки (IOU) на стойност около 50% от еврото. Вариантът да се направят опити за емитиране на драхми веднага бил отхвърлен поради практически причини, защото изисквал много време. Същевременно, трябвало да се създаде от нулата нова система за клиринг на всички сделки, тъй като Гърция нямало да може да използва евросистемата. Друга заплаха представлявал фактът, че неспособността за плащане на държавни облигации на стойност 3,1 милиарда евро с дата на падеж 20 август 2012, най-вероятно щяла да доведе до прекратяване на финансирането на гръцките банки от Европейската централна банка и следователно гръцката икономика щяла да рухне. Също толкова голяма опасност, която можела да доведе до излизане на Гърция от еврозоната, било истинското „нашествие“ в банковите депозити в периода между двата тура на изборите, в момент, когато Европейската централна банка не можела да предостави ликвидност на банките, защото не разполагали с гаранции. До изборите през 2012 в Гърция била прехвърлена астрономическата сума от 28,5 милиарда евро в брой.

Междувременно в Берлин Ангела Меркел се опитвала да изясни какви биха били последствията от излизането на Гърция от еврозоната. Отговорите, които получавала, били противоречиви, а финансовият министър Волфганг Шойбле настоявал, че Гърция трябва да бъде изгонена от еврозоната, за да не доведе до разпад целия паричен съюз.

Други съветници на Меркел смятали, че излизането на Гърция от еврозоната щяло да доведе до домино ефект с увеличаване на разходите по заемите и банкови нашествия в Португалия, Италия и Испания. Съветът на Йорг Асмусен (член на управителния съвет на Европейската централна банка) към Ангела Меркел бил, че излизането „може вече да е било предварително платено от пазарите и кризата да не се разпростре или може да стигнем до еврозона с 10 страни-членки“.

Категории: криза еврозона Financial Times Планът Z
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus