Галерия

1

Гърция е в окото на евро циклона в последните почти две години, но изминалата седмица може да се каже, че беше апотеоза на гръцката политическа драма, която реално застраши да замете цялата еврозона. 

31 октомври - Всичко започна в деня на Вси Светии, когато неочаквано премиерът Георгиос Папандреу обяви, че ще проведе референдум „Дали  гръцкия народ е „За” или „Против” приемането на втората финансова помощ" от Европа. Тя носеше със себе си 100 милиарда евро ниско лихвено финансиране за Гърция от бюджетите на страните в еврозоната и предложение за задействане на механизъм (Private Sector Involvement-PSI+), който трябва да намали гръцкия външен дълг с около 100 милиарда евро.

В замяна на това, Гърция трябваше да се заеме по-сериозно с въвеждане на фискална консолидация и структурни реформи, които са особено непопулярни за гръцкото общество. Същите тези мерки, като съкращаване на държавни институции, намаляване на министерски бюджети или премахване на привилегии в името на пазарната либерализация се оказаха доста необичайни за политическата класа в страната. Тя е свикнала да гласува мерки, които се харесват на народа, без значение от товара, който носят те на държавния бюджет. Втората спасителна помощ стана известна като решенията от срещата на върха на европейските лидери от 26 октомври.

2 ноември – след поредица от сътресения във вътрешно-политическите афери на страната от решението за референдум, дойде време за неговия отзвук в чужбина. Френският президент Николас Саркози и немският канцлер Ангела Меркел шокирани от искането на Папандреу да проведе запитване до народа, дали иска европейските милиарди евро се окопитиха бързо свикаха извънредна среща за проблемната Гърция в Кан в рамките на G20. На нея стана ясно, че лидерите на двете най-силни европейски държави са поставили ултиматум пред Папандреу „Ако искаш референдум, той ще е дали Гърция да остане в еврозоната или не”. Те поддържат искането си с довода, че ако ставаше въпрос за референдуми, първо допитвания до народа трябваше да се проведат в 16-те държави от еврозоната, които дават пари на закъсалата членка и след това Гърция би имала право на референдум.

3 ноември – френско-германския ултиматум бе последван от втора вихрушка от събития вътре и вън от страната следва. Първо дойде разрив между премиера Георгиос Папандреу и неговия заместник и финансов министър Евангелос Венизелос. Министър-председателят настоява, че трябва да се проведе референдум с променения въпрос. Но Венизелос на връщане от Кан заявява, че европейската перспектива на Гърция е историческо достижение и то не може да се слага под въпрос, като по този начин отрича възможността да се проведе референдум в новите условия.

В същия ден излиза и предложението на опозиционния лидер Андонис Самарас за служебно правителство и извънредни избори. Той настоява служебният кабинет да ратифицира новия договор за помощ, но не законите за прилагане на мерките. Това не се харесва на Брюксел, които очакват единна подкрепа на помощния пакет от Гърция без условности и политически игри. Шефът на съвета на финансовите министри в еврозоната Жан-Клод Юнкер заявява открито, че еврозоната може и без Гърция. Тема, която до скоро бе табу, сега започва да се обсъжда открито в общественото пространство.

4 ноември – след като въпросa с референдума остана на заден план, дойде вторият по-сериозен проблем с вота доверие към правителството на Георгиос Папандреу. Той за малко да беше провален от част от женския ешелон на ПАСОК, но след кризисни дебати даде зелена светлина на правителството на Папандреу. Като единствено успокоение на целокупния гръцки народ остана, че Георгиос Папандреу се обвързал с обещанието, че ще си подаде оставката и ще свика коалиционно правителство, ако спечели вота. Той събра 153 „За” и на социалистическото правителство бе гласувано доверие за още няколко дни.

5 ноември – в съботния ден Папандреу посети президента на републиката Карлос Папуляс, за да оповести официално, че започва работата около съставянето на ново коалиционно правителство. Много бързо стана ясно, че Европа не дава много голяма възможност за пазарене как гръцките политически сили ще си разпределят властта, стига да се споразумеят, че страната трябва да остане в еврозоната и затова трябва да се изпълнят всички задължения по договора за финансова помощ.