Галерия

1

Изпитите наближаваха, австрийските студенти се подготвяха за изпитната сесия през юни, докато чуждестранните студенти имаха възможност да се явят на изпит шест месеца по-късно. Заедно с негов приятел Йоргос реши да се яви на юнската сесия. Взеха учебниците и речниците си и заминаха за месец в едно селце в покрайнините на града. Там четяха ден и нощ. Върнаха се обратно във Виена и се явиха на изпитите. На изпита по зоология повикаха Йоргос пръв. Преподавателят бе холандец, току-що назначен във Виена. Попита Йоргос за размножаването на клетките. Той бе получил сърцебиене и лицето му бе плувнало в пот. Затвори очи и започна да декламира учебника по зоология, който бе научил целия наизуст. Когато след десет минути спря, преподавателят каза:

-Нищо не разбрах, но изглежда владееш материала. И му даде изпита. Радостта на Йоргос бе неописуема. Преливащ от въодушевление изтича да пусне на родителите си телеграма с новината.

Следващата стъпка на Йоргос бе да осъществи мечтата си и да присъства на операция, извършвана от проф. Айзелберг. За да станеше студент по хирургия трябваше да премине през много етапи, но Йоргос не можеше да чака и така убеди един по-възрастен студент да го вземе със себе си на лекциите по хирургия.

-Няма да издържиш гледката на кръв, каза му неговият приятел, но Йоргос бе непреклонен. Цяла нощ не спа от вълнение, а когато прекрачиха прага на амфитеатъра и застана лице в лице с кумира си сърцето му туптеше като на влюбен.

Залата бе препълнена, влязоха болните, асистентите и последен кралят на хирурзите на онова време.

Строен, среден на ръст, с бяла брада той говори около четирийсет минути за операцията, която щеше да демонстрира. Йоргос гледаше като хипнотизиран и от този момент нататък години наред не пропусна нито една лекция на професора. Имаше шанса да се запознае с него, когато болни кипърци идваха във Виена на лечение и той ги придружаваше. Разказваше на професора за желанието си да следва в неговата школа, а той всеки път му отговаряше да заповяда при него да поговорят като му дойдело времето, а дотогава да четял. Строгостта му бе прословута. Когато веднъж един от неговите асистенти бе оперирал по грешка другия крак вместо болния, той го бе извикал в кабинета си и бе сложил револвер на бюрото пред него.

-Знаете какво повелява дългът, му бе казал и бе излязъл от стаята, за да чуе револверния изстрел. В клиниката му биваха приемани само студенти с благородническа титла, и то след много строги изпити.

Въпреки това Йоргос хранеше надежди, че в крайна сметка ще успее да стане негов ученик.

В края на всяка година в двореца се провеждаше годишният студентски бал. Смокингът бе задължителен. Йоргос взе смокинг под наем, но вечерта преди да потегли на бала не можа да си завърже папионката. Взе я в ръка и на входа на двореца помоли една непозната госпожа да му я върже. Тя го направи грациозно и любезно. По-късно я видя седнала в голяма компания. Когато мина покрай него му се усмихна, а съпругът й го покани на тяхната маса. Бил предприемач и близък приятел на двойката. Лори и Ханс живееха във Виена и често пъти в неделя той обядваше с тях.

Йоргос почувства сигурност в този град и симпатия към виенчани, симпатия, която запази за цял живот. Един от първите дни когато пристигна във Виена бе отишъл вечерта на кино с друг грък. Приятелят му намери някакво момиче и изчезна с него, а Йоргос нямаше представа как щеше да се върне до дома. Не говореше езика и бе отчаян. Тогава един човек се приближи към него и го попита какво има. За щастие носеше в джоба си адреса на къщата където живееше и този добър господин вървя повече от час заедно с него, за да го изпроводи дотам. Нещо друго, което много му харесваше във Виена, бяха кръчмите й. Най-известните се намираха в покрайнините й, в гората. Обикновени постройки с певци, които пееха в съпровод на китара, много евтино изключително добро вино, придружено от някоя наденица, салам или други мезета. Там се запозна с множество виенчани и завърза приятелства с тях, траяли с години.

Гръцката студентска земляческа организация организираше различни прояви. Най-значимата бе контактът с “Новогърците”, политическа групировка, основана в Париж от професор Николаос Политис. Целта на групата бе да образова студентите в обществено и научно отношение, така че завръщайки се в Гърция да подпомогнат родината да излезе от окаяното си положение. Лекцията на Николаос Политис във Виена грабна всички студенти и дълго време след това Съюзът бе доста активен. Ходеха на екскурзии, изнасяха лекции, посещаваха музеи...Скоро обаче тласъкът, даван от присъствието на Политис, отслабна и студентите започнаха да се карат кой ще заеме председателския пост. Тогава Йоргос се отегчи от тях и се върна при своите компании.