Галерия

1

В Пирея пристигнаха призори. Параходът се напълни с хамали и лодкари, всички крещяха. Той се озова с багажа си в една лодка и не след дълго отседна в хотел на улица “Еолу”. Два дни обикаля из атинските улици като пиян, вдишвайки за пръв път въздуха на големия град. За негов късмет още първият ден срещна двама приятели от Кипър. Най-напред го заведоха в един магазин и той си купи костюм по модата, бели обувки с високи токове и сламена капела. След това го взеха при тях в хотел “Сесил” в Кифисия, само за дните, през които трябваше да уреди билетите си и да отпътува за Виена. Странното бе, че всичко това му се струваше естествено, примираше от нетърпение да види Виена, града със забележителните учени, които щяха да го научат да оперира човешки ребра. Във влака негов спътник бе едно момче от Патра. Името му бе Мулопулос. Единствен син на богата фамилия и той за пръв път се отделяше от дома си, за да следва. Влаковете се движеха с въглища и дрехите им започнаха да променят цвета си. По цял ден безкрайните равнини на Югославия, а вечерта, когато Йоргос се събуди влакът бе спрял на някаква гара, цигани пееха и танцуваха около накладен огън. Една много красива циганка го видя както се бе загледал през прозореца и му смигна. Йоргос изпита силно смущение, тъй като не бе привикнал на такива неща. Накрая Мулопулос изчезна с циганката зад една барака.

Колкото повече наближаваха Виена, толкова повече нетърпението му растеше.

-Уайн? - питаше той началника на гарата. - Пристигаме ли в Уайн?

Никой не го разбираше.

В сутрешните часове на 6 август 1924 той пристигна на Централната гара във Виена - небръснат, с белия костюм, обувките и сламената капела съвсем почернели. Валеше непрекъснато. На Йоргос му бе студено, тъй като не бе облечен подходящо. Сред гаровата врява изгуби Мулопулос. Спомни си, че му бе казал, че ще отседне в хотел “Бристол”, където родителите му бяха запазили стая. Приближи се към едно такси и произнесе думата “Бристол”, таксиджията го измери с поглед от главата до петите и потегли. Същото направи и следващият, докато той не се сети да отвори портфейла си и да покаже, че има пари. “Бристол” бе истинско чудо. Отведоха го в прекрасна стая с изглед към парка. Не видя отново Мулопулос. Изкъпа се и заспа след толкова безсънни нощи. Събуди се по обяд и слезе в трапезарията на хотела. Полилеи, килими, елегантно облечени хора. “Това е то живот”, помисли си. На следващата сутрин плати огромна сума за стаята и взе такси, за да открие един кипърски студент учещ във Виена. Майстор Николис се бе погрижил да му пъхне в джоба листчето с името на студента. Герасимос Петридис живееше на петия етаж в стара сграда и Йоргос се качи по стълбите, мъкнейки куфара си. Отвори му госпожа, която сигурно бе вдигнал от леглото и му посочи стаята на Герасимос, като обаче със знаци му даде да разбере, че той спял и не трябвало да го безпокои. Йоргос седна на един стол и заразглежда сухите цветя и картините в коридора от който се излъчваше миризма на спарено и застояло. Навсякъде имаше вещи, вази, порцелани, тежки мебели, плюш, за пръв път попадаше в такава обстановка; повече му напомняше на вехтошарница отколкото на дом. От стената отсреща го гледаше елен с големи рога и стъклени очи. Госпожата го бе оставила сам и в един момент той се отегчи. “Ще го събудя”, помисли си и открехна вратата. Герасимос бе с момиче в леглото и дори не усети, че вратата се бе отворила. Слисан Йоргос веднага я затвори и се върна на стола си. Измина още половин час и той започна да негодува. “Ще почукам”, помисли си. Започна да чука по вратата и в някакъв момент отвътре се чу гласът на Герасимос.

Ходеше да обядва в ресторант, където се хранеха гръцките и кипърски студенти. Нае стая при фрау Майер. Тя бе вдовица и единственият й доход бе малка пенсия, наемът от стаята и парите от уроци по пиано, които даваше. Не бяха в състояние да си кажат много неща, тъй като Йоргос не знаеше езика. Лекциите в университета започваха след месец и половина и той трябваше да научи немски. Намери учителка. Урокът се провеждаше долу-горе по следния начин: тя му показваше един нож и казваше “Das ist ein Messer” („Това е нож”). Той разбираше “Messer”, но не и останалата фраза и учителката нямаше начин как да му я обясни. Така той заряза преподавателката и с речник в ръка започна да обикаля улиците като четеше табелите.

Когато започна да разбира някои думи фрау Майер му разказваше за имперските времена като му показваше снимки на мъжа си, който бил военен и паднал убит на фронта.

-Ah! Der Franz Josef, der liebe Franz Josef, говореше си тя сама от време на време за императора, който бе умрял през 1916, сякаш говореше за изгубения си син. Домът й бе пълен със снимки на Франц Йосиф и на императрица Елисавет, на “Сиси”, както я наричаха виенчани: снимки от годежа, от коронацията, всички юбилейни сервизи, всички чашки за кафе и тям подобни, появявали се във Виена по онова време.

“Горкичкият, господин студент”, така имаше навика да нарича тя кипърския си наемател, “я си помислете само какво нещастие, единствен син, наследник, и да го постигне такъв край на двайсетата му година, ах, господин студент, умът ми не го побира”. Йоргос свикна с образа на Елисавет след като я виждаше навсякъде из апартамента и дори се стряскаше когато я срещнеше навън сякаш срещаше някоя своя позната. Много му харесваше нейния портрет в бялата рокля с диамантите, който можеше да бъд видян навсякъде из Виена. Тя бе леко наведена назад и имаше почти присмехулен поглед...За да може фрау Майер да присъства на погребението на Елисавет, което се състоя в църквата на Капуцините, се наложи да похарчи всичките си спестявания, за да наеме място до прозореца на Пазарния площад.