Най-накрая завръщането с японския антиторпеден ескорт “Нанкай Мару” през есента на 1920, страхотната работа по организиране на мисията, хилядите подробности - от тоалетните до количеството сардели, гнилите картофи, разделението на труда, кой ще мие, кой ще чисти, Шанхай, Сингапур, тайфун в Тихия океан, Арабия, Александрия, пристигане в Триест през мразовития ноември на 1920 след двумесечно пътуване.
Едната история следваше другата и те си тръгваха от кръчмата едва когато дойдеше време съдържателят да затваря.
Една вечер Ханс дойде уплашен и помоли Йоргос да отиде с него да зашият раната на някакъв негов приятел, която непрекъснато кървяла. Йоргос не искаше да отиде, цялата тази работа му се виждаше подозрителна, но Ханс настояваше и каза на Йоргос, че приятелят му щял да умре от загубата на кръв; с този аргумент убеди Йоргос да отиде с него. Зашиването на раната стана без упойка и горкият ранен се опитваше да не прави гримаси, защото това би било признак на страхливост. Йоргос изпитваше истинско негодувание и не можеше да разбере какво бе онова, което тласкаше младежите към толкова идиотски приключения. Докато шиеше раната, чу олелия и в следващия миг осъзна, че полицията ги бе заловила. Прекара нощта в полицейския участък, а на следващата сутрин полицейският началник му каза, че провинението му било много тежко и трябвало да го експулсира. Брайтнер изтича в полицията и успя да го измъкне от участъка, но полицейският началник бе непреклонен относно експулсирането. Даде му едномесечен срок да замине от страната.
Изминаха няколко изпълнени с напрежение дни и една вечер Брайтнер го покани в кабинета си.
“Виж какво, Йоргос”, каза му той, “така или иначе и сам виждаш, че нямаш бъдеще тук. Не успях да ти осигуря платена работа. Нито пък имаш възможност да присъстваш на голямо разнообразие от операции. Какво ще кажеш да те изпратя при Клермон в Цюрих?”
Клермон бе най-добрият ученик на фон Айзелберг и име от първостепенна величина в европейската хирургия. Брайтнер го смяташе за свой учител. Йоргос не можеше да си представи по-добър късмет. Съжаляваше, че ще си тръгне от клиниката на Брайтнер, но в Цюрих пред него щяха да се открият съвършено нови хоризонти. Прие предложението с радост.
Брайтнер веднага писа на Клермон:
Скъпи Паул,
Тук няма прокопсия за моя блестящ ученик. Мотя те, поеми го и подай ръка на мъдрата глава на този необуздан ориенталец.
Твой: Буркхардт Брайтнер
Докато чакаха отговора, от Цюрих пристигна гостуващ американски професор. Йоргос бе единственият, който говореше английски, и така Брайтнер му възложи задължението да го придружава. Прекараха заедно една толкова хубава седмица, че Йоргос престана да мисли за екстрадирането си. Когато наближи времето да замине, американският професор го попита дали би могъл да направи нещо за него. Йоргос му каза, че голямото му желание било да направи следдипломна квалификация в Америка. Преди да дойде отговорът от Цюрих пристигна писмото със стипендията за две години в Америка. Но билетът дотам бе скъп. Пресмяташе отново и отново спестяванията си, но по никакъв начин сметките не излизаха. Да поиска от Брайтнер не му се щеше. Така се реши да пише на баща си, да го помоли горещо да му изпрати пари за параходния билет.
Телеграмата от майстор Николис бе очакваната: “Да си избиеш тези идеи от главата и да се връщаш в родината.”
Отговорът от Цюрих пристигна след няколко дни. Беше утвърдителен и Клермон пишеше, че Йоргос можел веднага да започне работа.
Превод от гръцки: Здравка Михайлова
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
