Галерия

1

Изминали шест месеца и нещата вървели от зле по-зле. Харилаос изпаднал в мрачно настроение. Никъде не намирал помощ и решение на проблема си. Отивал на лекар и го дърпал за яката: “Дай ми някакво лекарство да се оправя”, казвал му и неизменно получавал все същия отговор: “Откажи се от тежките гозби и злоупотребите, понеже няма да имаш добър край.”   

Когато Родула приготвяла месна баница с две кила лук и две шепи пипер му било невъзможно да отмести чинията встрани и да я огорчи. Изяждал я цялата за нейн хатър, нищо че през нощта щял да се върти в кревата от паренето в стомаха. “Някоя ти е направила магия и си изгубил мъжествеността си”, казала му тя един ден, намеквайки естествено за Попи, която безгрижно прелиствала списанията си.

Това бил довършващият удар. От този момент нататък започнало обратното броене. Ама, разбира се, това ще е причината, как не съм се сетил толкова време досега”, казал й и я зяпнал в устата. “Остави го на мен. Чувала съм за един медиум, който върши чудеса. Живее в Петралона. Ще взема адреса и ще отидем заедно”, успокоила го тя, наливайки още веднъж чашата му с червено вино.

Още на следващия ден пиели кафе в гостната на прословутата Марика със свръхестествените способности. Предполага се, че Марика се била изучила при най-прословутите магове на Изтока със специалност разваляне на магии и обратно връщане на хора. Но нямала никаква връзка с оракулското или кабалистично изкуство. Както се оказало по-късно тя била леля на Родула, която си предложила услугите да спаси срещу заплащане племенницата си от извратените домогвания на нейния господар.

Така се обяснява факта как дала толкова точна информация за едно лице от женски пол със завистлива душа от тесния семеен кръг на Харилаос. Ликът на внучката му се очертал на дъното на чашата за кафе. Харилаос се върнал вкъщи изпълнен с негодувание и сграбчил за косите Попи, която изяла боя без да разбере причината за него. И докато Марика обещавала, че само с две визити ще реши проблема му в крайна сметка се оказало, че щяло да бъде необходимо повече време.

Дядото извадил спестяванията си изпод дюшека и не се поколебал да ги похарчи до последната пара, само и само да отнеме девствеността на обекта на неговото желание. Преговорите със сатаната, за да оставел на мира онази работа на Харилаос стрували дори и къщата, която била ипотекирана в банката срещу заем, за да бъдат покрити разходите. Благовонията, които Марика кадяла стрували много скъпо, тъй като идвали от дълбините на Индия след многочасови и опасни пътешествия из джунглата.

Когато изсмукала и последната капка от портфейла му Родула изчезнала без да я усетят. Една сутрин Харилаос се събудил и не я намерил. Отначало помислил, че е излязла на покупки, но някъде към обяд тревогата започнала да го гложди. Почукал на всички врати в махалата и попитал дали не знаят нещо. Нищо. Никой не знаел абсолютно нищо. Взел такси и отишъл в дома на Марика. Позвънил на звънеца и не получил отговор. Собственикът на будката на ъгъла го осведомил, че знаменитият медиум бил изчезнал яко дим в неизвестна посока.

Върнал се в стаята си късно вечерта, влачейки тежко крака. Толкова голямо било огорчението му, че изял наведнъж цяло бурканче сладко от дюля. Всяка лъжичка изстрелвала към опасни висини кръвната му захар. Призори почувствал силна болка в гърдите. Завил му се свят, изпотил се и паднал на пода, задъхвайки се докато душата му отлетяла.

“Сега разбираш, Лилика, защо жена ми зачена дете от няколко капки сперма между краката й? До края на месеца трябваше да плати вноската за къщата иначе щяха да я изхвърлят. Жертва търсеше да намери и успя. Срещу теб стои глупакът, който й повярва. Стои пред теб и оплаква злата си участ.”

Когато пазачът в парка ме информира, че след месец общинската бригада ще пристъпи към пресушаване на езерцето с патиците първото за което си помислих бе Лилика. Животът на обичната ми приятелка бе в опасност и нощем не можех да мигна от притеснение. Никой не можеше да ми каже каква щеше да бъде съдбата й. Особено през онези дни се погрижих да я посещавам по-често и да оставам при нея по-дълго. Трябваше да бъда в състояние на готовност и да се намеся в момент на нужда.

Бях сигурен, че като виждаше камионите да разтоварват цимент тя разбираше че краят й е настъпил. Направи няколко заплашителни движения с криле и ме чакаше уплашена, за да обсъдим бъдещето й. Единственото разрешение бе да я взема у дома. Но мисълта за беснеещата Попи, бълваща познатите ласкателни епитети - за пет пари работа не можеш да свършиш, некадърнико, пропаднал тип такъв - ме накара да се поколебая.

“Лилика, не искам да се натъжаваш. Намерих начин да ти помогна. Никой няма да ти стори зло. Имаш думата ми. Изслушай ме внимателно. Дворът ни граничи с градината на нашия съсед. Там ще живееш ти. Него повечето време го няма. Пробих малка дупка в оградата и я прикрих с няколко саксии да не се вижда. Убежището ти ще бъде временно. По-късно ще намерим по-сигурно скривалище. От теб искам само да си тиха, за да не събудим съмнения. Всеки ден ще ти нося храна.

Не ме гледай иронично. Никога не съм бил смелчага в живота. Е, добре, страх ме е от Попи и от нейната отрова. Какво да правя след толкова години? Въпросът беше да реагирам от първия момент и да я поставя на мястото й. Не можах и ето го на резултата. Принуден съм да бъда роб в собствения си дом - мой е след като аз го измъкнах от дълговете - без да притежавам капка достойнство.

“Достатъчно е да ти опиша първата ни брачна нощ, за да разбереш мащабите на нещастието ми. По начало Попи имаше изискване да отидем на меден месец. По онова време най-космополитното място бе Лутраки[1]1. Трябваше, видиш ли, да отговорим на очакванията на социалното ни обкръжение. Иначе тя пет пари не даваше за изтънялата ни кесия. Видях се принуден да взема в аванс две месечни заплати, за да покрия разходите за абсурдните й желания.