Истинското лице на PSI

13 Март 2012 / 14:03:08 GRReporter

1592 прочитания

Главоболие настъпва в гръцките финансови среди след голямото съботно-неделно парти, когато страната триумфираше по случай суперуспешното според правителството на Лукас Пападимос приключване на процедурата по отписването на дълга от частните инвеститори на Гърция. Във вторник обаче нещата изглежда не са точно такива, каквито се опитаха да ги представят местните медии.
   Пазарите изглежда не са убедени, че дори и след отписването на над 100 милиарда евро Гърция ще е в състояние да обслужва дълга си. Spread-показателят на ценните книжа с падеж 24 февруари 2023 в сравнение със съотвттните германски ценни книжа с падеж през 2022 се оформи на 1651 базисни пункта - т.е. на нивата, на които беше през септември 2011. А spread-показателят на 30-годишните облигации, които изтичат през 2042 в сравнение със съответните германски е 1123 базисни пункта. Дори страни като Ирак, Пакистан и Венецуела имат по-ниски spread-показатели.
   Новите гръцки бонове са 21 вида, имат падежи от 11 до 30 години и цените им се движат от 23 до 26,5 цента за евро - стойности леко по-високи от тези, за които се разменяха в петък на черния пазар. Става дума за цени от 22 до 26 на сто от номиналната им стойност, които според финансови дилъри съответстват на ценни книжа на страни, които не са в състояние сами да обслужват дълговете си. Лихвата, записана на купона им е 2 на сто, а лихвата, която са искали инвеститорите на пазара е била 13,66 на сто за 30-годишните бонове и 18,26 на сто за 11-годишните. Това са стойности много над обичайните за страните от еврозоната и дори над лихвите на португалските облигации, които се очаква да са следващите, подложени на процедурата по PSI.
   Анализаторите предвиждат вълна от масови продажби на гръцки ценни книжа, въпреки че те са регистрирани по британското законодателство. Големият ден за застраховките срещу фалит cds е понеделник, 19 март, когато ще се проведе търг и ще се определят условията за изплащането им в зависимост от вида на сключените при закупуването им договори. Датата бе отределена с решение на Международната асоциация по суопове и деривативи, която определи за кредитно събитие гръцкия PSI. Решението бе оценено положително от германската централна банка Бундесбанк, чийто член на управителния й съвет Андреас Добрет заяви, че то ще има стабилизираща роля за световните финансови пазари. “Никой не би трябвало да подценява негативния ефект от неизплащането на тези застраховки за един пазар от 32 трилиона долара”, подчерта той.
   Студен душ за физическите лица, закупили гръцки ценни книжа е вчерашното настояване на Eurogroup те да не бъдат обезщетени, защото това би били неравно юридическо третиране на понятието частни инвеститори. “Физическите лица, закупили гръцки бонове понасят двоен удар. От една страна виждат да се унищожават спестяванията им, вложени в държавни ценни книжа, а от друга им намаляват заплатите и пенсиите”, коментира Янис Маринопулос, президент на Сдружението на физическите лица, притежатели на гръцки облигации.
   “Не е възможно да дадеш на едно физическо лице облигация с падеж 2042 година, която по никакъв начин не отговаря на продължителността на живота му и да го лишиш от възможността, дадена на банките и застрахователните компании да договори условията по нея”, уточни икономистът. Той припомни, че банките, осигурителните каси, големите инвестиционни фондове са имали възможност да защитят интересите си при преговорите с гръцката държава, докато физическите лица са били лишени от тази възможност. Янис Маринопулос смята за напълно логични съдебните искове срещу гръцката държава, които подготвят няколко групи чуждестранни инвеститори.
   Германската адвокатска кантора Грьопер & Кьопке е една от тези, които защитават интересите на физически лица, задължени от клаузите за колективно действие да се включат в гръцкия PSI. Те подготвят съдебен иск срещу гръцкото правителство и банките. Директорът на кантората Матиас Грьопер съобщава, че досега 200 инвеститори са изявили желание да заведат съдебен иск срещу гръцката държава. Става дума за германски, но и гръцки богати семейства, които притежават облигации за по 100 000 до 400 000 евро и само в един случай за 3 милиона евро. Те биха могли да бъдат обезщетени с гръцка държавна собственост, която се намира на германска територие. Има и искове срещу банки за даване на подвеждащи съвети на клиенти.