Галерия

1

12-20 май 1978: Десетият конгрес се състои в Атина и е първият законен след 27 години, в които партията е извън закона. Първият, на който Комунистическата партия  на Гърция взема връх над Комунистическата партия –вътрешна. През 1978 изглежда, че партията е единственият изразител на левицата.

Конгресът е организиран, след като на парламентарните избори през 1977  партията укрепва (480 272 гласа,  9,36% и 11 депутатски места). Надминава резултата на Обединената левица (464 787 гласа, 9,47%, 8 депутатски места) от 1974 (тогава Комунистическата партия  е в съюз с възродената Обединена демократична левица, чрез която участва и Комунистическата партия-вътрешна). За генерален секретар е преизбран Харилаос Флоракис, а тезите на конгреса са, че „за осъществяването на антиимпериалистическата антимонополистическа демократична революционна промяна в страната се налага властта да премине от ръцете на местната монополистическа олигархия в ръцете на антиимпериалистическите антимонополистически демократични сили”. Конгресът приема идеята за по-широко демократично сътрудничество с другите демократични партии и групи, които противостоят на правителството на Константинос Караманлис.

Тринадесети конгрес. Сблъсъкът на две течения

снимка www.ethnos.gr

19-24 февруари 1991: 13-ят конгрес  е най-критичният в историята на партията след свалянето на хунтата. Образували са се две вътрешно партийни течения (ако се използват тогавашните термини-новаторско и консервативно).  Първото търпи поражение в изборите за Централната комисия. Конгресът се провежда в затворената зала на Олимпийския стадион, в него участват 1275 участници и 660 наблюдатели. За първи път в историята на Комунистическата партия за генерален секретар е избрана жена – Алека Папарига, на 46 години. Папарига е единственият член на политическото бюро, която не е избрана за участник в конгреса. Харилаос Флоракис в качеството си на председател играе решаваща роля за избора на Алека Папарига  за генерален секретар. При гласуването на членовете на Централната комисия Папарига получава 57 гласа срещу 53 за Янис Драгасакис, кандидата на новаторите. След пет месеца  идва разпадът- през юли 45 членове на Централната комисия напускат Комунистическата партия. Заради тези вътрешнопартийни събития през декември 1991 е свикан извънреден 14-и конгрес.

Петнадесети конгрес. Нова програма и устав

22-26 ноември 1996: гласуват се новата програма и устав. Тържествено е преизбрана генералният секретар Алека Папарига. Отбелязва се, че движещите сили на социалистическата революция ще са работническата класа като водеща сила, полу-пролетариите, бедните селяни и най-потиснатите народни градски слоеве. На тази база целта е изграждането на „антимонополистически демократически боен фронт”.