Галерия

1

За нов генерален секретар на гръцката Комунистическа партия беше избран икономистът Димитрис Куцумбас. Той наследява на поста Алека Папарига, която беше лидер на партията 22 години. Досега Куцумбас е бил директор на партийния вестник „Ризоспастис”, беше и начело на отдел „Международни връзки” на партията. За първи път е избран за член на Политическото бюро на партията през 1991. Участва в парламентарните избори през 2000 и 2007 в окръг Виотия, без обаче да бъде избран.

На 19-ия конгрес на Комунистическата партия бяха гласувани единодушно и новата програма на партията, новият устав и политическото решение на конгреса. В речта си Куцумбас беше категоричен относно сътрудничеството с другите леви сили: „Няма база за сътрудничество с партии, които се образуваха от опортюнистичното разпокъсване на партията ни, каквито са например днес Ново ляво течение (NAR) , Антикапиталистическият ляв фронт ANTARSIA, Синаспизмос – цялата партия или едно от нейните течения – Лявото течение, и Фронтът на Алаванос, както и новите партии, които могат да бъдат създадени от изключени от партията през последните години”.

„Не е необходимо да се успокояваме, да не казваме, че сме се отървали, ако СИРИЗА се социалдемократизира напълно или стане част от правителството. Тогава народът ще го разбере, ще ги напусне автоматично и ще дойде узрял при нас. Новите препятствия се планират от днес, затова сме подготвени и сигурни. Опортюнизмът непрекъснато маха главите си като Лернейската хидра, точно защото за появата му, за съществуването му си има социални причини. Битката с тях е непрекъсната. Не е достатъчно само да следваш вярната линия, трябва непрекъснато да бдим, да се борим с него” каза още новият генерален секретар на партията.

В събота, отговаряйки на обръщението на лидера на СИРИЗА Алексис Ципрас към Комунистическата партия, от партията заявиха , че „предложението за управление на СИРИЗА има само една цел- да осигури излизането на капиталистическата икономика от дълбините на кризата, прехвърляйки тежестите на народа”.

„Борбата на народа е да се отърве от тези тежести и това може да стане само с излизане от Европейския съюз и изхвърляне на монополите от властта. В тази посока трябва да се движат трудещите се и народните слоеве, построявайки свой народен съюз. Комунистическата партия е начело на тази борба и ще допринесе още по- решително, следвайки решенията на 19-ия конгрес” се казва още в изявлението на пресцентъра на партията.

Конгресите на Комунистическата партия след смяната на режима през 1974 до днес са до голяма степен етапи от нейната история -от 10-ия конгрес през 1978, първия законен, до 19-ия сега.  Три от конгресите обаче представляват решаващи етапи- през 1978, 1991 и 1996.

Десети конгрес. Първият законен.

снимка www.ethnos.gr

12-20 май 1978: Десетият конгрес се състои в Атина и е първият законен след 27 години, в които партията е извън закона. Първият, на който Комунистическата партия  на Гърция взема връх над Комунистическата партия –вътрешна. През 1978 изглежда, че партията е единственият изразител на левицата.

Конгресът е организиран, след като на парламентарните избори през 1977  партията укрепва (480 272 гласа,  9,36% и 11 депутатски места). Надминава резултата на Обединената левица (464 787 гласа, 9,47%, 8 депутатски места) от 1974 (тогава Комунистическата партия  е в съюз с възродената Обединена демократична левица, чрез която участва и Комунистическата партия-вътрешна). За генерален секретар е преизбран Харилаос Флоракис, а тезите на конгреса са, че „за осъществяването на антиимпериалистическата антимонополистическа демократична революционна промяна в страната се налага властта да премине от ръцете на местната монополистическа олигархия в ръцете на антиимпериалистическите антимонополистически демократични сили”. Конгресът приема идеята за по-широко демократично сътрудничество с другите демократични партии и групи, които противостоят на правителството на Константинос Караманлис.

Тринадесети конгрес. Сблъсъкът на две течения

снимка www.ethnos.gr

19-24 февруари 1991: 13-ят конгрес  е най-критичният в историята на партията след свалянето на хунтата. Образували са се две вътрешно партийни течения (ако се използват тогавашните термини-новаторско и консервативно).  Първото търпи поражение в изборите за Централната комисия. Конгресът се провежда в затворената зала на Олимпийския стадион, в него участват 1275 участници и 660 наблюдатели. За първи път в историята на Комунистическата партия за генерален секретар е избрана жена – Алека Папарига, на 46 години. Папарига е единственият член на политическото бюро, която не е избрана за участник в конгреса. Харилаос Флоракис в качеството си на председател играе решаваща роля за избора на Алека Папарига  за генерален секретар. При гласуването на членовете на Централната комисия Папарига получава 57 гласа срещу 53 за Янис Драгасакис, кандидата на новаторите. След пет месеца  идва разпадът- през юли 45 членове на Централната комисия напускат Комунистическата партия. Заради тези вътрешнопартийни събития през декември 1991 е свикан извънреден 14-и конгрес.

Петнадесети конгрес. Нова програма и устав

22-26 ноември 1996: гласуват се новата програма и устав. Тържествено е преизбрана генералният секретар Алека Папарига. Отбелязва се, че движещите сили на социалистическата революция ще са работническата класа като водеща сила, полу-пролетариите, бедните селяни и най-потиснатите народни градски слоеве. На тази база целта е изграждането на „антимонополистически демократически боен фронт”. 

Твърди се, че днешните неразбирателства на членовете  на 19-ия конгрес, водят началото си от 15-я конгрес. Членове и бивши кадри на партията изразиха несъгласието си за днешната линия на „народната власт”, която участниците в конгреса бяха призовани да приемат. На 15-ия конгрес се оформя нова стратегия, а на 16-я конгрес през 2000 се пристъпва към по-аналитично разглеждане на политиката на съглашения на партията. Тези търкания водят до напускането и изключване на членове на партията като Мицос Костопулос и Янис Теонас.