Галерия

1

Решението на Международния Трибунал в Хага, с което Гърция бе осъдена за ветото си срещу членството на Македония в НАТО очевидно предизвика нова динамика в начина, по който Атина гледа на спора със западната й съседка. За съставно име с географско определение, което да се използва от всички се обявиха гръцки специалисти по спора за определянето на името на Македония по време на дискусия, организирана от Гръцката фондация за Европейска и международна политика.

Двама от най-опитните дипломати, участвали в преговорите се обявиха за незабавно оспорване на подписаната през 1995 Временна спогодба между двете страни и подписване на окончателно споразумение. Те осъдиха позициите на гръцките политически партии и призоваха за приемане на национална стратегия, без залитания в полза на партийни интереси. Единият от тях дори предложи организиране на референдум, понеже смята, че никое гръцко правителство няма да може да поеме политическата тежест да реши този проблем. Дипломатите подчертаха, че времето тече в полза на Македония, чиито управници обвиниха в прояви на иредентизъм, който не спомага за успешното решаване на спора между двете страни.

Според Евангелос Кофос, наричан  „г-н Македонски въпрос” в гръцкото външно министерство решението на Международния трибунал в Хага е било преднаписано преди 16 години в Ню Йорк с подписването на „безизходния текст, наречен Временна спогодба. Това споразумение избягваше да реши въпроса с името и остави откри много въпроси, с които бяха нарушени наши суверенни права”.

Той се обяви за незабавното започване на процесите за сключване на крайната спогодба по въпроса. „Днешното тежко икономическо положение и кризата не могат да бъдат алиби за допълнителни закъснения в решаването на национални въпроси”, подчерта той. Дългогодишният дипломат заяви, че е учуден от поканата за провеждане на среща между представителите на двете страни в Ню Йорк следващата седмица, която им отправи посредникът в спора Матю Нимиц „след цяла една година. Не бих искал да вярвам, че подновяването на преговорите е свързано с решението на Трибунала в Хага или с тежкото икономическо състояние на Гърция”, каза той и разкритикува реакциите на гръцките политически сили при обявяването на съдебното решение. Според Евангелос Кофос спорът за името на Македония не е правен, а политически. „Той не е свързан само с името. Нека не забравяме, че за нас той е свързан с една четвърт от територията на страната и респективно с над една четвърт от нейния народ”. Третият елемент, според него е, че гръцките възражения не са чак толкова сложни за разбиране от онези, които не разбират „настояването на Гърция за името на една чужда държава”. Дипломатът подчерта, че възраженията са свързани с поведението на една съседна държава, която се опитва да монополизира името Македония и нейните производни на международно ниво, без никакво определение, „въпреки че същото име съществува в значително по-голяма територия и население в гръцката част на Македония. А нейните три райони – Западна, Централна и Източна Македония - Тракия са признати с именно тези имена като области на Европейски съюз”.

„До момента виждаме един продължителен опит от страна на ръководството на съседната страна за създаване на атмосфера на оспорване на гръцкия суверинитет върху териториите, които определят гръцката част на Македония. Тази атмосфера може да се създава във вътрешността, но непряко въздейства и на международното обществено мнение. В нейните рамки са и опитите за присвояване на всичко, което се определя като македонско на ниво територия, на ниво време – историческото минало и на народите, обитавали тази област и тяхното културно наследство.

Според Евангелос Кофос искането на Гърция трябва да бъде свързано с практическото изнаване от македонска страна на гръцката част на Македония като на неотменима част от гръцката държава, както и уважението към историческата и културната идентичност на гръцкия народ и особено на жителите на конкретния район. „Това означава, че трбва да се постави край на утвърдените вече теории в учебната програма на македонските училища и университети, че освен територията на Република Македония, гръцката часат на Македония, както и част от югоизточна България и една ивица албанска територия са части на една обща татковина, както я наричат те”. След като се позова и на присвояването на исторически личности и събития, която са части от историята на други народи, ветеранът дипломат подчерта, че усилията на гръцката страна трбва да бъдат насочени към премахването на политиката на „антиквизацията”, както я наричат противниците на политиката на Никола Груевски в Скопие.