Галерия

1

Решението на Международния Трибунал в Хага, с което Гърция бе осъдена за ветото си срещу членството на Македония в НАТО очевидно предизвика нова динамика в начина, по който Атина гледа на спора със западната й съседка. За съставно име с географско определение, което да се използва от всички се обявиха гръцки специалисти по спора за определянето на името на Македония по време на дискусия, организирана от Гръцката фондация за Европейска и международна политика.

Двама от най-опитните дипломати, участвали в преговорите се обявиха за незабавно оспорване на подписаната през 1995 Временна спогодба между двете страни и подписване на окончателно споразумение. Те осъдиха позициите на гръцките политически партии и призоваха за приемане на национална стратегия, без залитания в полза на партийни интереси. Единият от тях дори предложи организиране на референдум, понеже смята, че никое гръцко правителство няма да може да поеме политическата тежест да реши този проблем. Дипломатите подчертаха, че времето тече в полза на Македония, чиито управници обвиниха в прояви на иредентизъм, който не спомага за успешното решаване на спора между двете страни.

Според Евангелос Кофос, наричан  „г-н Македонски въпрос” в гръцкото външно министерство решението на Международния трибунал в Хага е било преднаписано преди 16 години в Ню Йорк с подписването на „безизходния текст, наречен Временна спогодба. Това споразумение избягваше да реши въпроса с името и остави откри много въпроси, с които бяха нарушени наши суверенни права”.

Той се обяви за незабавното започване на процесите за сключване на крайната спогодба по въпроса. „Днешното тежко икономическо положение и кризата не могат да бъдат алиби за допълнителни закъснения в решаването на национални въпроси”, подчерта той. Дългогодишният дипломат заяви, че е учуден от поканата за провеждане на среща между представителите на двете страни в Ню Йорк следващата седмица, която им отправи посредникът в спора Матю Нимиц „след цяла една година. Не бих искал да вярвам, че подновяването на преговорите е свързано с решението на Трибунала в Хага или с тежкото икономическо състояние на Гърция”, каза той и разкритикува реакциите на гръцките политически сили при обявяването на съдебното решение. Според Евангелос Кофос спорът за името на Македония не е правен, а политически. „Той не е свързан само с името. Нека не забравяме, че за нас той е свързан с една четвърт от територията на страната и респективно с над една четвърт от нейния народ”. Третият елемент, според него е, че гръцките възражения не са чак толкова сложни за разбиране от онези, които не разбират „настояването на Гърция за името на една чужда държава”. Дипломатът подчерта, че възраженията са свързани с поведението на една съседна държава, която се опитва да монополизира името Македония и нейните производни на международно ниво, без никакво определение, „въпреки че същото име съществува в значително по-голяма територия и население в гръцката част на Македония. А нейните три райони – Западна, Централна и Източна Македония - Тракия са признати с именно тези имена като области на Европейски съюз”.

„До момента виждаме един продължителен опит от страна на ръководството на съседната страна за създаване на атмосфера на оспорване на гръцкия суверинитет върху териториите, които определят гръцката част на Македония. Тази атмосфера може да се създава във вътрешността, но непряко въздейства и на международното обществено мнение. В нейните рамки са и опитите за присвояване на всичко, което се определя като македонско на ниво територия, на ниво време – историческото минало и на народите, обитавали тази област и тяхното културно наследство.

Според Евангелос Кофос искането на Гърция трябва да бъде свързано с практическото изнаване от македонска страна на гръцката част на Македония като на неотменима част от гръцката държава, както и уважението към историческата и културната идентичност на гръцкия народ и особено на жителите на конкретния район. „Това означава, че трбва да се постави край на утвърдените вече теории в учебната програма на македонските училища и университети, че освен територията на Република Македония, гръцката часат на Македония, както и част от югоизточна България и една ивица албанска територия са части на една обща татковина, както я наричат те”. След като се позова и на присвояването на исторически личности и събития, която са части от историята на други народи, ветеранът дипломат подчерта, че усилията на гръцката страна трбва да бъдат насочени към премахването на политиката на „антиквизацията”, както я наричат противниците на политиката на Никола Груевски в Скопие.

Евнагелос Кофос изложи своите предложения за решаването на продължаващия над две десетилетия конфликт чрез подписването на крайна спогодба, „в която ще бъдат запазени членовете на междинната, но в преработен, където се налага вид”. Той посочи, че подписаната през 1995 спогодба се е базирала на друг, одобрен и от двете страни текст на Сайръс Ванс, в който се предвиждало името Нова Македония. „Аз лично смятам, че името трябва да е близко до нейните граждани и най-вече да определя по ясен начин територията, върху която съседната ни страна упражнява юридически суверенитет. Преди години в едно от предложенията на посредника Матю Нимиц бяха предложени трите имена Северна Македония, Горна Македония и Вардарска Македония. За познавачите на историята на македонския въпрос през 20-ти век е ясно, че само едно от тези три имена изпълва изцяло посочените характеристики”.

Евангелос Кофос предложи създаването на работна група в гръцкото външно министерство, в която да участват настоящи и оттеглили се от активна дейност дипломати, политолози, бизнесмени и юристи. „Те, заедно с научните институти, които изследват историята на Македония да подкрепят държавните усилия за установяването на нова среда за добросъседски отношения на Балканския полуостров”.

С поемане на дела от отговорността за политиката на Гърция по спора за името на Македония започна своето изказване дипломатът Александрос Малиас. Той разкритикува позицията на гръцките политически сили след оповестяването на решението на Международния Трибунал, които определи като разочароващи, без следа от интроспекция, бягане от отговорност и завръщане в миналото.

Първият дипломатически представител на Атина в Скопие заяви, че инициативата на Матю Нимиц за подновяване на преговорите е тясно свърана с „негативната динамика, която предизвика решението в Хага. Затова смятам, че то е точката, в която спорът се превръща от правен в политически”. Дипломатът последва примера на своя колега Евангелос Кофос и предложи Гърци да оспори Временната спогодба, според член 23, който дава това право и на двете страни. „В същото време Гърция ще обяви, че 12-те месеца, през които Временната спогодба ще продължи да е в действие са напълно достатъчни, за да бъде намерено решение за името и за съдържанието на крайната спогодба”. Той също се позова на правото на страната да поиска от генералния секретар на ООН прилагане на резолюция на международната организация, която ще й даде право да постави като база за преговорите плана на Сайръс Ванс, представен преди подписването на Временната спогодба. „Припомням, че този текст включваше предложения за името като Република Нова Македония като конституционно и международно име на страната. Това беше единственият път в историята на този спор, когато се приемаше едно предложение за име с решение на Съвета за сигурност на ООН. В действителност трябва да признаем, че няма „отлични” предложения. Когато ги имаше ние отказахме да ги приемем, най-вече по вътрешнополитически причини”. Александорс Малиас определи своето предложение като коректно спрямо международните ангажименти на Гърция, но подчерта, че не може да гарантира за изхода на този процес. Посланикът посочи, че предложението за провеждане на референдум по въпроса в Македония ще даде на страната допълнителна дипломатическа мощ. „То не е просто предложение на правителството, опозицията в Скопие е на същото мнение. Затова смятам, че е време Гърция също да приема подобна инициатива, понеже никое следващо гръцко правителство няма да има политическат мощ или желание да поеме тежестта на едно подобно решение”, посочи в заключение той.

Според евродепутата от Нова демокрация и някогашен говорител на министерството на външните работи Георгиос Кумуцакос ветото на Гърция срещу членството на Македония в НАТО е възвърнало баланса в преговорите за името. „Въпреки решението на Трибунала в Хага единодушното решение на премиерите на страните-членки на НАТО в Букурещ през 2008 остава един ценен прецедент и дипломатически запас на страната в усилията за намиране на взаимно приемливо решение по въпроса за името на БЮРМ”. Младият дипломат не сподели категоричността на по-възрастните си колеги за нуждата от незабавно оспорване на Временната спогодба и заяви, че не е сигурен доколко едно подобно действие ще спомогне за окончателното решаване на проблема. В същото време се присъедини към тяхното предложение са сформиране на ударна група, която да следи всички аспекти на връзките между двете страни. Георгиос Кумуцакос подчерта, че преговорите трябва да се провеждат единствено под егидата на ООН и да няма паралелни официални или неофициални контакти по този въпрос. „За безсмислени и непродуктивни смтам също официалните срещи между лидерите на страните, които се провеждат с единствена цел да отчетат дейност”. Той посочи още, че в преценката си съдиите са пренебрегнали „томове от доказателствен материал, който сочи иредентизма на Скопие, като учебници, карти на Велика Македония и др. Аргументацията им в много случаи имаше пропуски и по-скоро беше политическа, отколкото правна. Мисля, че това е нещо, което трябва да имаме предвид”, каза в заключение той.