Галерия

1

През последните 10-15 години гръцките банки се развиваха възходящо и процъвтяваха, управлявани професионално и развиващи се в една страна, която през целия този период имаше среден икономически ръст от около 4,5 на сто от БВП. Влизането в еврозоната доведе до допълнителна стабилност и сигурност. Финансовите институции надхвърлиха границите на Гърция, инвестираха големи суми в страните от Югоизточна Европа, а около собствениците им се създаде такъв ореол, който измести славата на гръцките корабни магнати от средата на 20-ти век. Днес никой не говори вече за Онасис или Ниархос, а списъкът на най-богатите гърци неизменно се води от Спирос Лацис, собственикът на швейцарската European Financial Group.  
    Световната финансова криза от края на 2008 година завари гръцките банки бетонирани. Те без проблем издържаха stress test-а на Европейската централна банка, получиха държавни гаранции и продължиха възходящото си развитие, докато не се сблъскаха с кризата на огромния държавен дълг на Гърция. Отчетите на банките за първите три месеца на 2010 носят ярките белези на икономическа рецесия и на първо четене предизвикват безпокойство. Чистите им печалби са или много малки, какъвто е случаят с Националната банка на Гърция и Eurobank EFG или банките направо регистрират загуби - Alpha Bank, Земеделската банка и Пощенската каса. Разбира се на второ четене се установяват оптимистични сигнали за работата им в условията на икономическа криза - достатъчно капитали в наличност, стремеж към печалба, намаляване на себестойността на услугите и много добри резултати на дъщерните фирми в балканските страни.
    Резкия спад в печалбите на банките експертите обясняват с три причини. Първата е извънредният данък, който гръцката държава наложи върху така или иначе намалените приходи на банките и с който на практика национализира печалбата им. Става дума за наистина жесток данък, който “иззе” 93 милиона евро от авоарите на Националната банка на Гърция, 62 милиона евро от авоарите на Alpha Bank, която след данъка отчете загуби от 10 милиона евро и 49 милиона евро от авоарите на Eurobank EFG. Втората е решението на банките рязко да повишат очакванията си за неизплатими кредити, за да застраховат портфейлите си. Така Националната банка на Гърция очаква неизплатимите й кредити да достигнат 314 милиона евро, Eurobank EFG - 336 милиона евро, Alpha Bank - 200 милиона евро. И третата причина е “отварянето” към гръцките държавни облигации, от които Националната банка на Гърция декларира загуби от 154 милиона евро, Пощенската каса - 30 милиона евро, Земеделската банка - 31,6 милиона евро.
    Въпреки ясните белези, че гръцките банки вече функционират в условията на икономическа рецесия анализаторите отбелязват и положителни тенденции, които им дават основание да смятат, че фискалната система на Гърция няма да капитулира или поне няма да капитулира лесно и веднага. Първата положителна тенденция е високите стойности на индексите за капиталова наличност, които за някои от институциите достига двуцифрена стойност. Втората я съобщава агенция  Bloomberg - за първи път от началото на годината през месец май се забелязва чувствително връщане на вложения от чужди в гръцки банки, което анализаторите на агенцията обясняват с пакета за спасяване на гръцката икономика на стойност 110 милиарда евро. Третата тенденция е стремежът на всички финансови групи да контролират разходите си, да намалят себестойността на услугите, които предлагат и да запазят печелившия курс на работа. Четвъртата тенденция е възстановяването на икономиките в Югоизточна Европа, които правят инвестициите там много доходоносни. Достатъчни са само два примера. Докато Националната банка на Гърция отбелязва спад на печалбата в самата Гърция, дъщерната й банка в Турция Finansbank регистрира печалба от 122 милиона евро, а дъщерните й компании в останалите балкански страни носят още 32 милиона евро. А Eurobank EFG, която за същия период на миналата година регистрираше загуби от 11 милиона евро от инвестициите си в Югоизточна Европа, тази година регистрира печалба от 4 милиона евро.
    Разбира се, гръцката банкова система ще оцелее след кризата, но тя ще изглежда по съвършено различен начин от начина, по който изглежда днес. Спасението й се нарича окрупняване, а поредицата сливания на банки е само въпрос на време. Много финансови експерти дори смятат, че сливанията на банки закъсняват опасно дълго време. Не е учудващо, че всички сценарии за сливания се въртят около най-голямата гръцка търговска банка - Националната банка на Гърция. Като най-вероятно се разглежда сливането й с банка Пиреос, но това в никакъв случай не е единственият сценарий, който обсъждат банкерите в Атина. Много сериозен вариант е и обединяването й с втората по големина търговска банка Eurobank EFG, така че да се образува един истински банков колос, който да издържи следващите няколко турболентни финансови години. Друг сценарий твърди, че притежаваната от Спирос Лацис European Financial Group проучва възможността да закупи френската CRÉDIT AGRICOLE GROUP, която пък от своя страна притежава гръцката банка Емборики.
    Така представени банковите сливания и обединения може да изглеждат едва ли не хаотични, но това не е изобщо така. Всички тези преговори, варианти, контакти и проучвания се извършват под строгото око на Международния валутен фонд, който е разработил план в три стъпки за окрупняването на гръцкия банков сектор. Първата стъпка предвижда засилен контрол от страна на Банката на Гърция, която ще изисква от търговските банки по-често и по-бързо предоставяне на данни за състоянието им, както и за функционирането им при изключително неблагоприятни условия. В зависимост от резултатите от тези stress test-ове като втора стъпка надззорниците ще препоръчат на съответната финансова институция да увеличи уставния си капитал. Това може да стане по няколко начина - ако акционерите се “бръкнат по-дълбоко в джоба си” и сами извадят допълнителен капитал, ако се потърсят нови стратегически инвеститори или ако банката прибегне до услугите на специално създадения за целта Фонд за фискална стабилност. В случай, че банката прибегне до финансиране от Фонда, той поема и мениджмънта й. Третата стъпка предвижда най-слабите звена на гръцката банкова система да пристъпят към обединение с по-големи и стабилни институции, както в самата Гърция, така и от чужбина.
    Времената наистина са трудни за банкерите в Атина. Дневният им ред е претрупан със срещи, непрекъснато се водят някакви важни преговори, спряха да дават интервюта за журналистите. Това обаче направи нобеловият лауреат Нуриел Рубини, известен още като Касандрата на международните пазари. “Въпреки огромния план за спасяването на гръцката икономика държавният дълг и фискалните реформи са толкова големи, че в крайна сметка Гърция или ще фалира, или ще разсрочи плащанията към кредиторите си. Разбира се, съществува и възможността Гърция да е принудена да напусне Европейския съюз”, заявява известният икономист в интервю за Bloomberg/Businessweek.
    Ситуацията на атинската борса изглежда продължение на думите му. През седмицата индексът й се движеше в незавидните граници 1.500 - 1.600 пункта, като отбеляза спад от началото на годината от 34 на сто. Някои анализатори дори започнаха да говорят за края на атинската борса в случай, че чуждестранните инвеститори, които контролират 50 на сто от капитализацията на борсата решат да се оттеглят.