Така представени банковите сливания и обединения може да изглеждат едва ли не хаотични, но това не е изобщо така. Всички тези преговори, варианти, контакти и проучвания се извършват под строгото око на Международния валутен фонд, който е разработил план в три стъпки за окрупняването на гръцкия банков сектор. Първата стъпка предвижда засилен контрол от страна на Банката на Гърция, която ще изисква от търговските банки по-често и по-бързо предоставяне на данни за състоянието им, както и за функционирането им при изключително неблагоприятни условия. В зависимост от резултатите от тези stress test-ове като втора стъпка надззорниците ще препоръчат на съответната финансова институция да увеличи уставния си капитал. Това може да стане по няколко начина - ако акционерите се “бръкнат по-дълбоко в джоба си” и сами извадят допълнителен капитал, ако се потърсят нови стратегически инвеститори или ако банката прибегне до услугите на специално създадения за целта Фонд за фискална стабилност. В случай, че банката прибегне до финансиране от Фонда, той поема и мениджмънта й. Третата стъпка предвижда най-слабите звена на гръцката банкова система да пристъпят към обединение с по-големи и стабилни институции, както в самата Гърция, така и от чужбина.
    Времената наистина са трудни за банкерите в Атина. Дневният им ред е претрупан със срещи, непрекъснато се водят някакви важни преговори, спряха да дават интервюта за журналистите. Това обаче направи нобеловият лауреат Нуриел Рубини, известен още като Касандрата на международните пазари. “Въпреки огромния план за спасяването на гръцката икономика държавният дълг и фискалните реформи са толкова големи, че в крайна сметка Гърция или ще фалира, или ще разсрочи плащанията към кредиторите си. Разбира се, съществува и възможността Гърция да е принудена да напусне Европейския съюз”, заявява известният икономист в интервю за Bloomberg/Businessweek.
    Ситуацията на атинската борса изглежда продължение на думите му. През седмицата индексът й се движеше в незавидните граници 1.500 - 1.600 пункта, като отбеляза спад от началото на годината от 34 на сто. Някои анализатори дори започнаха да говорят за края на атинската борса в случай, че чуждестранните инвеститори, които контролират 50 на сто от капитализацията на борсата решат да се оттеглят.