Снимка - вестник Заман
- Кипър и по-точно решаването на кипърския проблем винаги е бил първото
условие за членството на Турция в Европейския Съюз. Как гледа Анкара, а и обществото на започналите отново преговори между кипърските турци и кипърските гърци?
- Чисто нормативно погледнато Кипър не се поставя като самостоятелно условие за членството на Турция в Европейския Съюз. През 1996 между Европейския Съюз и Турция се подписва споразумението за Митнически съюз. Освен това правителството трябва да се придържа към допълнителния протокол на Анкарското споразумение от 1963, за асоциирането й към съюза, което я задължава да признава новите 10 страни-членки, сред които и Кипър, присъединили се на 1 май 2004. Той беше подписан няколко месеца преди започването на преговорите през 2005. Веднага след това обаче Турция оповести с политическа декларация, че не признава Република Кипър до трайно и справедливо решение на въпроса с разделения остров. Отказът на Турция да допуска свободното движение на кипърски стоки, самолети и кораби на турска територия, влиза в противоречие с подписаните документи. Това е причината с решение на Съвета на министрите на Евросъюза от декември 2006, заради отказа на Турция да прилага допълнителния протокол към Анкарското споразумение да замрази 8 от преговорните глави до решаването на проблема. От своя страна правителството се чувства „измамено” от Брюксел, защото турската част на острова каза „да” на плана на бившия генерален секретар на ООН Кофи Аннан за обединението на Кипър, а гърците, които казват „не” бяха приети в Европейския Съюз независимо, че международният проблем остава неразрешен. Освен това, според Анкара, Брюксел не спазва обещанието, че ако турците се съгласят с плана Аннан ембаргото и международната изолация на признатата само от Анкара Севернотурска република Кипър ще бъдат облекчени. Проблем представлява и отказа на Турция да изтегли своя „мироопазващ” контингент, наброяващ 30 000 турски войници с аргумента, че разделителната линия между двете части де факто продължава, затова де юре Никозия не може да представлява административно целия остров до постигане на окончателно международно съгласие под егидата на ООН. Формулата, която се спряга най-много в Турция е конфедерация под едно знаме и равнопоставено политическо представителство за турската част, евентуално на ротационен принцип. Кипърският въпрос продължава да бъде най-голямата спънка за напредъка на преговорите пред Турция независимо, че решението за започване на преговорите не е обвързано с решаването на кипърския въпрос. Турция се стреми на всяка международна среща да разграничи членството в Европейския Съюз от кипърския проблем. Европейската Комисия очаква Анкара да изпълнява поетите ангажименти, но това би означавало отстъпление от националните интереси, което турското общество може да приеме като предателство, затова най-вероятно АКП няма да предприеме такъв ход. Подновените наскоро преговори за повторното обединение на острова се водят под егидата на ООН, а не на Европейския Съюз, което е обнадеждаващо за Турция. Турската дипломация неведнъж е декларирала, че кипърският проблем не може да бъде разменна монета за членството на Турция в Евросъюза и че са необходими компромиси и от двете страни. Максималистката политика на Кипър, от позицията на кипърските гърци като страна-член на ЕС, няма да доведе до траен мир и стабилност и ще бъде най-големият препъни камък за евроинтеграцията на Турция. Лошият сценарий е официално разделяне на острова на две държави или анексирането на турската част към Турция. Предвид многократните провали на преговорите между двете общности от десетилетия насам не се изключва и тази опция, макар и нежелателна.