Ето и думите на Реджеп Тайип Ердоган в превод:
 “Ние (разбирай АКП) не правим никаква разлика, нито отделяме нашите братя в Тракия, които възприемаме като част от нас. Ето защо за нас е изключително важно развитието и благоустройството на този район. Силна Тракия означава по-голямо доближаване на Турция до европейските стандарти и развитието на братските отношения на Балканите. Правим всичко възможно за въздигането на всички тракийски райони.Тракийският регион има отделно значение и друг смисъл за нас. След тридневния маратон, който започна от Одрин и продължи в Узункьопрю, днес сме в Кешан. Тракийците ни посрещнаха много радушно, разтъжихме се с тях. Тракия за нас същевременно означава Солун, Гюмюрджина, Ксанти. Тракия значи също Делиормана, Кърджали, Вардар. Ако се върнем още по-назад означава Скопие, Прищина, Призрен, Сараево…Тракия за нас е живият свидетел на нашата обща европейска история и представител на цялото ни минало в тази география. И днес нашата Тракия, със своите Одрин, Текирда, Къркларели, и разбира се Истанбул, стои в центъра на всички наши взаимоотношения с тези градове от Балканската география.”
- Има ли някаква информация за отварянето на Семинарията в Халки? Това е едно от условията за приемането на Турция в Европейския Съюз. В нейна полза се изказа и американският президент Барак Обама.
- Гръцкото духовно училище на един от принцовите острови Хейбелиада (Халки) се очакваше да бъде отворено с 4-ия пакет за демократизация, обявен в началото на октомври 2013,  но това не се случи. Отварянето на семинарията, която е затворена от 1971 заради категоричното несъгласие на Вселенската патриаршия с образователната реформа през същата година, изискваща всички частни училища, включително и религиозните, да бъдат инспектирани като гимназии под лоното на турското министерство на образованието и от Висшия учебен съвет в Анкара. Въпросът за отварянето на семинарията бе поставен за пръв път от американския президент Бил Клинтън пред 9-ия турски президент Сюлейман Демирел, по време на последната среща на ОССЕ в края на ХХ век в Истанбул. След старта на предсъединителните преговори с ЕС през 2005 отварянето на семинарията нямаше как чисто формално да бъде самостоятелно условие за членството на Турция. Това се разглежда като част от политическите критерии от Копенхаген, засягащи правата на немюсюлманските общности в страната, сред които  са разширяването на културните и религиозни права и свободи на малцинствата. А сред тях са и християните – ортодоксални и католици. Концептуално в Турция се признават само три общности за малцинство. От Лозанското споразумение (1923) насам официален статут имат само гръцката, арменската и еврейската общности. По време на първата си външна визита, след встъпването си в длъжност, президентът Барак Обама, подобно на Бил Клинтън, изнесе историческа реч в турския парламент на 6-и април 2009. „Демокрациите не са статични, те трябва да напредват към прогрес. Религиозните свободи и свободата на словото са гаранцията за наличието на динамично и енергично гражданско общество. Отварянето на семинарията в Хейбелиада ще бъде силно послание към целия свят, че Турция напредва тази посока” – каза от трибуната на Меджлиса Обама. Въпреки многократно изричаните обещания на премиера Ердоган на различни международни платформи, това още не е сторено... Аз лично не очаквам да се случи до провеждането на парламентарните избори догодина, за да няма отлив от гласовете на АКП към  опозиционната Партия на националистическото действие на Девлет Бахчели. Това може да се случи само, ако управляващите отново спечелят изборите самостоятелно и да го използват като инструмент за подобряване на отношенията с Брюксел и Вашингтон, но и това е съмнително.

- Гърция разглежда Турция като голяма заплаха за националната си
сигурност. А как турците гледат на Гърция?