Галерия

1

Когато преди 22 години желязната завеса в Европа падна всички жители на континента и най-вече тези от страните на някогашния Източен блок въздъхнаха с облекчение. С изгряването на демокрацията те заявиха, че отхвърлят управлявалите ги за десетилетия авторитарни режими и са готови да последват примера на западните демокрации.

Но противно на някои очаквания участието на гражданите в политическия живот намалява и този факт занимава политолозите много живо. В днешната си лекция пред студенти от факултета за политически науки към унивесрситета Пандио политоложката от университета в Хаген Дороте де Нев представи данни за намаляването на участието на гражданите в политиката и причините за това.

Според нея принципът, че гражданите са източникът на властта не е подплътен от начина, по който се случва това. През последните години участието им в политиката е намаляло и това личи много ясно от цифрите за участието на изборите, участието в политическите партии, подписването на петиции. “В Германия например се наблюдава голям отлив в членуването в политически партии, а в Сърбия се наложи да повторят изборите, заради изключително ниското участие”, посочи политологът.

Експерти като британския социолог и политически изследовател Колин Крауч смятат, че това се дължи на преминаването на обществата към постдемокрацията. Ето как функционират партиите в нея:

“В постдемокрацията продължават да се провеждат избори и правителствата се променят, но публичният диалог се следи от групи от експерти, които създават свой вътрешен елит. Той се откъсва от изборната маса и е тясно свързан с компании, които провеждат социологически проучвания и предоставят консултантски услуги и в замяна получават позитивното отношение на партията, когато тя поеме властта”.

Първата реакция на гражданите в тези условия е апатията към политиката. Разбира се, по-късно те осъзнават, че тя ги е лишила от възможността да участват във вземането на решенията за тяхното бъдеще.

Според теорията на Крауч демокрацията е била в своя апогей от 50-те до 70-те години на 20-ти век в западните демокрации, когато хората са участвали активно в политиката и икономиката е имала голям възход. След това той отчита изместване на тежестта за вземане на решенията от политиката към икономиката и от политическите към неполитическите институции.

Дороте де Нев посочи, че трябва да се намерят нови и да се приложат стари конвенционални и неконвенционални методи за засилване на участието в политическия живот. Според нея социалните мрежи не предоставят тази възможност, тъй като се използват най-често като средство за едностранчив достъп на политиците до гражданите. “Една среща на политик с отбрани избиратели не им предоставя никакво участие в политиката. Тези хора имат просто възможността да изслушат дадения политик, без обаче да участват в  диалог за определянето на някаква политика”.

Според нея вотът не винаги е политически акт, докато много активни или пасивни реакции съдържат политическа позиция в себе си. Като пример посочи така нареченото “движение на картофите” в Гърция (т.е. продажбата на земеделски продукти директно от производителя на потребителя – б.а.), носенето на определени дрехи, закупуването на продукти, произведени в определени държави и избягване на други.

Политологът посочи, че младите хора трябва да потърсят нови начини за участие в политиката, понеже “решенията, които се вземат сега в бъдещето ще засегнат именно тях, а се приемат в тяхно отсъствие”.

Способите могат да бъдат законни или не, границата между двете състояния е много размита. “Например радикалните протести на феминистката организация ФЕМЕН. Независимо, че предизвикват намесата на полицията те със сигурност представляват участие в политиката”.

“Постдемокрацията често бива наричана “болест” и дори “шизофрения”. Освен това Крауч не посочва кои са икономическите кръгове и корпорации, които са се превърнали в центрове за вземане на политически решения”.

Но въпреки критиките срещу книгата на Крауч и изобщо срещу постдемокрацията, която той практически не дефинира с точност политолозите отчитат тенденция за завръщане на гражданите към участие в политиката.