Галерия

1

До решаващата среща на върха утре в Брюксел остават едва няколко часа на тревога, но и на отговорност за премиера Алексис Ципрас, който, както признават вече публично дори членове на кабинета, на 25 януари не е получавал мандат за излизане на Гърция от еврозоната.

Формално възможностите за преодоляване на пропастта между Атина и партньорите не се изчерпват с утрешната среща на върха. Текущата спасителна програма изтича на 30 юни, като в края на тази седмица ще има още едно редовно заседание на Европейския съвет. Като се има предвид обаче тежката атмосфера в отношенията на гръцкия министър-председател с всички големи международни играчи, както и настиска, оказван върху банковата система, става ясно, че утрешният ден ще определи развитието на събитията в едната или другата посока, тъй като преди лидерите от еврозоната да седнат на масата за преговори, ще заседава Eurogroup, която ще разгледа предложенията, които бе призована да представи гръцката страна.

От вчера сутринта гръцкият премиер и неговият екип сигурно непрекъснато заседават, тъй като опасността от разрив, особено след „ултиматума на Доналд Туск“, е съвсем явна. Според източници, и докато в правителствения екип продължават да се чуват гласове „за“ удължаването на безизходицата по време на срещата на върха, ключово за Атина е в рамките на евентуалното споразумение да се гарантира изричен (а не неясен както през 2012) ангажимент през следващите месеци да започнат преговори за облекчаване на гръцкия дълг, а следващите болезнени мерки да бъдат съпътствани от пакет за развитие на икономиката. В замяна гръцкото правителство е готово да приеме промени в предложението, което е представило за ДДС, но и да обсъди още мерки във връзка със събирането на постъпленията, за да бъде преодоляна пропастта между Атина и партньорите по отношение на фискалната „дупка“. Според същите източници, по време на преговорите гръцката страна ще се стреми до последно да бъдат одобрени равностойни мерки, за да не бъде допуснато намаляване на пенсиите. Въпреки това обаче, както намекват съратници на премиера, при положение че Берлин е заявил на Атина, че предпоставка за постигането на споразумение са незабавните промени в осигурителната система, не бива да се изключва вероятността правителството да се съгласи с намаляване на високите пенсии.

Настойчивостта на Атина по въпроса за дълга е пряко свързана с преценката, че ако няма незабавна намеса, гръцката икономика няма да може да се измъкне от спиралата на мерките, свързани с постъпленията. Тя обаче е резултат и от констатацията, че без този параметър останалата част от споразумението няма да бъде приета нито от парламентарната група на СИРИЗА, нито от гражданите: ако Атина приеме споразумението, ще трябва да се съгласи с основната част от предложенията на кредиторите, която на практика нарушава почти всички предизборни „червени линии“ на управляващата партия.

Освен това въпросът какви политически процеси ще задейства евентуално споразумение или разрив с кредиторите е още една голяма тема, която занимава не само управляващите, но и опозиционните партии.

„Праволинейният“ сценарий, който премиерът Ципрас споменава в последно време публично, е правителството на СИРИЗА и Независимите гърци да поеме самостоятелно тежесттта на решението, каквото и да е то.

Според този вариант, Алексис Ципрас ще представи евентуалното споразумение първо пред парламентарната група на СИРИЗА, а впоследствие и за ратифициране в парламента. В случай че споразумението не мине някой от двата теста, това ще доведе до предсрочни избори, като листите на СИРИЗА ще бъдат прочистени от евентуалните несъгласни с тази политика. Според друг вариант, изборите ще се проведат, ако преди това решението за тях е било гласувано в парламента дори и с гласовете на Нова демокрация, Потами и евентуално ПАСОК, за да не стане така, че страната провежда избори в режим на фалит. Трябва да се отбележи, че според източници, Андонис Самарас е взел решение Нова демокрация да гласува „за“ споразумението, за да бъде предотвратено излизането на страната от еврозоната, като подобно намерение е изразил и лидерът на Потами Ставрос Теодоракис.

Като се има предвид обаче проблемът с ликвидността и непредсказуемостта на събитията, а също така съвсем реалната опасност правителството на СИРИЗА и Независимите гърци да не може да реализира споразумението, след като го е подписало, в кулоарите на парламента циркулират вече и алтернативни политически сценарии.

Първият от тях предвижда сформирането на правителство, в което да участват представители на всички политически сили. Според източници, Андонис Самарас е готов да съдейства в тази посока и да обсъди алтернативни решения за премиерския пост. Вторият сценарий се отнася до създаването на друго правителство от настоящото народно събрание, със съдействието на СИРИЗА, Потами и участието или  поне търпимостта на ПАСОК. В този случай премиер би могъл да остане Алексис Ципрас.