Галерия

1

Гръцкото правителство прехвърля цялата тежест за постигането на основната фискална цел, а именно първичен излишък от 0,5%, върху данъците. За държавните разходи – нито дума. Едновременно с това институции, организации, агенции и т.н. от публичния сектор, за които се предполага, че са ликвидирани, затворени или завършили своя жизнен цикъл, продължават да живеят, и то царски, източвайки държавната хазна. И омагьосаният кръг се затваря.

Така в период на сурови мерки за фискална корекция първичните разходи ще приключат през 2015 с ръст в сравнение с 2014. А през 2016, въпреки предстоящото орязване на пенсии и в държавния сектор, и в социалноосигурителните фондове, първичните разходи се предвижда да бъдат намалени с едва 214 милиона евро, както става ясно от проектобюджета за следващата година. За сравнение, през 2016 само от ДДС би трябвало да бъдат събрани над 2 милиарда евро в повече.

Статистическата ретроспекция показва, че на практика опитите за съкращаване на първичните разходи спират през 2013. През 2009, когато започва одисеята на Гърция с меморандумите, първичните разходи са били в размер на 62,3 милиарда евро. До 2013 те са ограничени до 44,227 милиарда евро. След 2013 обаче на практика нищо не се прави. От 44,227 милиарда евро през 2013 през 2015 те ще достигнат около 42 милиарда евро. Така става ясен омагьосаният кръг при съставянето на държавните бюджети. Не орязваме повече първичните държавни разходи. Въвеждаме нови данъци, за да постигнем фискалните цели. Данъците обаче не се събират и започват отново дебатите за нови мерки.

Много са примерите, които доказват прекратяването на опитите за орязване на държавните разходи след 2013, като основно е перото за заплати на държавните служители и пенсии в публичния сектор. През 2010, когато бе въведен първият меморандум, данните показваха, че само за 2009 разходите за заплати и пенсии в държавния сектор възлизат на 22,293 милиарда евро. През 2013 след орязването на пенсиите и въвеждането на единната щатна таблица тези разходи бяха намалени до 17,687 милиарда евро. Какво се случи от тогава до днес? Разходите нараснаха.

През 2014 вече има ръст от 160 милиона евро в сравнение с 2013, а за 2015 увеличението също трябва да се счита за сигурно, тъй като отклонението от заложените цели (изразходени са повече от предвидените средства) е отразено и в проектобюджета за 2016. «Смята се, че разходите за заплати и пенсии ще са повече от заложеното, поради напускането на служители заради пенсиониране (при което получават по няколко заплати наведнъж), поради кариерното израстване на служителите, получаващи заплати по специални щатни таблици, както и поради по-високите от предвиденото разходи за изплащането на първата вноска от неизплатените възнаграждения на униформените служители и магистратите».

Прекратяването на опитите за ограничаване на публичните разходи се вижда и от други данни:

1. Потребителските разходи през 2013 са били в размер на 1,93 милиарда евро, а през 2015 ще бъдат над 1,8 милиарда евро.

2. Разходите на органите за местно самоуправление от 2011 насам се движат около 6-6,4 милиарда евро, като се увеличават и намаляват с около 300 - 400 милиона евро.

3. И през 2014, и през 2015 разходите на социалноосигурителните фондове нарастват по-бързо в сравнение с приходите, в резултат на което т.нар. „бели дупки” от миналото (главно от 2013) само за 2 години се превърнаха в „черни дупки” (за 2015 се очаква дефицитът на осигурителните фондове да надхвърли 1 милиард евро).

Едновременно с това, доказано е, че гръцката държава дори днес запазва своето директно или индиректно участие в редица компании, като Гръцка захарна компания, държавната минна компания ЛАРКО или предприятията от отбранителната промишленост, повечето от които имат две общи характерни черти:

Първо, опитите за приватизирането им в миналото са завършили с неуспех главно защото имат дългове в размер на десетки милиони евро, или защото персоналът им е много голям.

Второ, те са трайно губещи предприятия, въпреки факта, че някои от тях развиват дейност в приоритетни отрасли не само за Гърция, но и за Европа. Характерен пример е минната компания ЛАРКО, която е един от малкото производители на фероникел в Европа и въпреки това работи на загуба.

Тя, разбира се, не е единствена. Според последните данни (2015), общо 18 държавни компании и организации са губещи, като очакват от държавата субсидии в размер 1,8 милиарда евро.