Галерия

1

Гръцкият премиер Алексис Ципрас предупреди Европейската централна банка, че ако не позволи на Гърция да емитира държавни облигации над лимита от 15 милиарда евро, атмосферата между Атина и кредиторите ѝ „ще се върне към трилъра” от навечерието на заседанието на Eurogroup на 20 февруари.

В интервю за германското списание Der Spiegel той обвини ЕЦБ затова, че „продължава да държи примка на шията” на Гърция въпреки постигнатото споразумение за 4-месечно удължение на спасителната програма и предупреди, че с действията си ръководството на ЕЦБ поема много голяма отговорност.

Реакцията на Ципрас бе в отговор на вчерашното решение на управителния съвет на банката, с което бе отхвърлено искането на Атина за повишение на лимита за емитиране на държавни облигации. Нейният президент Марио Драги беше категоричен, че Евросистемата няма да предостави ликвидност на гръцките банки, за да могат да откупуват държавен дълг.

В същото време Ципрас заяви, че не иска Гърция да напусне Еврозоната, като отбеляза, че „обича” Европа.

Междувременно гръцки правителствени източници съобщиха, че финансовият министър Янис Варуфакис е изпратил в Брюксел нов списък със седем реформи, който ще бъде обсъден на заседанието на Eurogroup в понеделник. Заслужава да се отбележи, че в него не са включени промени в ставките на ДДС и приватизации. По-конкретно мерките са:

1. Създаване на Бюджетен съвет с цел да се спестят средства и разширението на неговата дейност.
2. Провеждане на реформи с цел да се постигне по-добра подготовка на бюджета и на Основния закон за бюджета.
3. Създаване на гъвкава структура за провеждане на целенасочени данъчни проверки с цел преборването с укриването на данъци. Тя ще бъде с временен характер.
4. Подобряване на законодателството относно разсроченото изплащане на стари данъчни задължения.
5. Директен поток на държавни приходи чрез гласуването на законовата рамка за предоставянето на разрешителни за бизнес с хазартни игри.
6. Намаляване на бюрокрацията и подобряване на бизнес климата чрез подобряването на услугите в държавния сектор.
7. Мерки за решаването на хуманитарната криза.

Чрез своите предложения гръцкото правителство цели да убеди финансовите министри от Еврозоната да одобрят отпускането на част от последния транш от спасителната програма към Атина.

Според международни медии, които цитират говорителя на германското министерство на финансите Мартин Йегер, в постигнатото на 20 февруари споразумение на Eurogroup не се предвижда отпускането на части от транша. Той подчерта, че за да получи парите Гърция трябва да приложи реформи и да завърши с успех мониторинга от страна на представителите на кредиторите.

Според същите източници посочват Йегер е посочил, че изпълнението на необходимите реформи зависи изцяло от гръцкото правителство. В допълнение заявил, че колкото по-бързо Атина приложи договореностите, толкова по-бързо ще може да получи последния транш в размер на 7,2 милиарда евро.

Йегер подчертал, че във всички случаи е повече от ясно, че преговорите между Гърция и нейните кредитори не могат да продължат след крайната дата през месец юни.

По-рано днес агенция Ройтерс съобщи, че Гърция е изплатила първите 310 милиона евро от заема си към Международния валутен фонд, като се позова на правителствени източници.

Общата стойност на заема е 1,5 милиарда евро, а останалите две плащания трябва да се проведат през следващите две седмици.

Ако не успее да изплати заема Гърция ще е първата страна от развития свят, която няма да е в състояние да изплати задълженията си към МВФ.