Галерия

1

До съвсем скоро дискусията за връщане на Гърция към драхмата беше тема – табу. Решението на премиера Алексис Ципрас обаче да сключи примирие с кредиторите и да започне преговори за трета спасителна програма изведе на преден план силите в СИРИЗА, които не просто не изключват едно такова развитие, а и са работили, за да го постигнат.

Като най-изтъкнат представител на почитателите на драхмата се очертава Янис Варуфакис, който призна, че през целия си мандат в министерството на финансите е разработвал план в посока връщане към драхмата. Разкритията продължават да скандализират голяма част от гръцкото общество, а правосъдието вече започва да търси наказателна отговорност за действията на ръководената от него група.

Друг отявлен почитател на драхмата е небезизвестният бивш министър на реорганизацията на производството и енергетиката, но най-вече лидер на Лявата платформа в СИРИЗА Панайотис Лафазанис. Оказа се, че неговият план за връщане към национална валута включва арест на управителя на Банката на Гърция и обир на монетарния двор.

Преди два дни Лявата платформа отпразнува 5-та годишнина на своя сайт iskra.gr, носещ името на издавания от Ленин вестник. В речта си Лафазанис не се поколеба да обвини всички, които се противопоставят на завръщането към национална валута и призова правителството да не подпише никакво споразумение с кредиторите преди въпросът да бъде обсъден от партийните органи в СИРИЗА.

Но независимо от това дали Алексис Ципрас ще отлюспи привържениците на драхмата от партията или не през следващите дни, идеята за излизане от зоната на еврото вече изглежда дълбоко вкоренена в голяма част от гръцкото общество. Запознайте се с драхмистите с помощта на анализа на писателя-публицист Такис Теодоропулос в гръцкия вестник Катимерини.

За Лафазанис и водената от него тълпата комуняги връщането към драхмата е нещо като младежка мечта, възникнала във времето, когато са гледали за първи път „Броненосецът Потьомкин” на Сергей Айзенщайн. Те чакат момента, в който Гърция ще се засили като бебешка количка по стълбите в Одеса, за да предприемат действия. Ще затворят границите,  заедно с тях и всички нас и най-после ще могат да отмъстят за пролятата по време на Гражданската война кръв, да действат като Берия и да внесат ред в страната. Време е това да се случи, защото капитализмът вече прекали. В ролята на цар Николай ще бъде управителят на Банката на Гърция Янис Стурнарас, в ролята на кулаците – собствениците на павилиони и сценарият е готов.

Разбира се, липсва един Ленин, но така или иначе той мислено е с тях. Духът му се разхожда свободно в наръчниците по висш ленинизъм, които се четат в полувисшите институти на Гръцката комунистическа партия. В крайна сметка – това знаят, това говорят. С вероятното изключение на г-жа Валавани никой не вярва, че Панайотис Лафазанис има икономическо мислене, но и никой не изисква това от него. Съществуват толкова милиони гърци, които смятат, че драхмата ще направи страната по-конкурентноспособна на международните пазари на риган и градински чай, както и че драхмата означава автоматично заличаване на всички видове задължения. Заличаване на банкови кредити, публично горене на кредитни карти и жилищни заеми, свобода на сметките, перфектност.

За добро или зло, съществуват и някои, които са още по-подозрителни от Лафазанис и неговите комуняги. Те са икономистите на антиевропеизма. Тези, които смятат, че еврото не им е особено по вкуса, че нещата са съвсем различни на теория, която познават добре и искат да го взривят. А ако проклетото евро няма никакви намерения да се взриви, те взривяват всяка монета, която все още се движи свободно в клетата страна, където е в сила капиталов контрол и която гордо внася стоки от първа необходимост. Те са щастливи, доволни от себе си хора, които могат да казват на съпругите си: „Скъпа, току-що затворих банките”*. Кой може да направи толкова голям подарък на своята любима и да не е спокоен, че бракът му се развива добре?

Трета категория – най-щастливата сред всички останали. Те търпеливо чакат, за да купят с икономиите си в евро, но в драхми маслинови дървета, които ще произвеждат личния им зехтин, защото им е писнало да ползват местен, както казва и националната ни певица Анджела Димитриу. Ще речете – тези интереси са непобедими, точно като глупостта на комунягите. Разбира се, съществува и подземното течение на покосените от прекалено гръцко национално чувство. То е необятното синьо на душата на „гордия грък”, който в крайна сметка иска своята стара пачка. И той иска тя да е негова, защото ако е негова, ще може да прави с нея каквото поиска. Както прави с детето си или с тротоара. Той може дори да паркира колата си на него. Освен това той разбира от икономика. Пее „за какво са ти парите” и настроението му ескалира.

Най-опасното нещо обаче с токсичното пристрастяване към драхмата, за което се работи е сантиментът. Икономическите аргументи се отхвърлят чрез логиката. Същото важи и за политическите, поне в определена степен. Но се боя, че сантиментът, според който веднага след пускането в употреба на драхмата ще забият камбаните на националната независимост, трудно може да бъде оборен. Нека разберем, че драхмата вече е заела мястото си в арсенала на националпопулизма и да ѝ се противопоставим точно в това ѝ качество.

Като на поредния гаджет до тези на Арис Велухиотис** и Кунги***.

*Това казал Янис Варуфакис на съпругата си Данаи Страту в края на деня, в който беше наложен капиталов контрол, както самият той заяви в интервю за списание New Yorker.