Галерия

1

Известната холивудска актриса и активистка Сюзън Сарандън посети местата, на които бежанците слизат на брега на Лесбос, както и лагерите в Кара Тепе и около Центъра за регистрация и идентификация на мигрантите.

Тя говори с бежанците и мигрантите, с доброволци и членове на неправителствени организации и остана впечатлена, но и трогната от хората, които работят на острова.

Впечатляващо беше присъствието й през мразовитата нощ в пространството около Центъра за регистрация и идентификация на мигрантите, известния hot spot в Мория, където времето беше лошо, а температурите – много ниски. Това пространство е изпълнено с мигранти, които очакват да дойде реда им да бъдат регистрирани в hot spot.

Сарандън беше и на брега, където посрещаше и се грижеше за пристигащи бежанци и мигранти, слизащи от пластмасови лодки. Тя сподели впечатленията си в twitter:

„Днес на Лесбос се показа слънцето и вятърът утихна. Денят е добър за лодките, които пристигат. Група от испански доброволци с джетове направляват  надуваемите лодки, докато ние махаме с ръце от брега. Водят ги далеч от скалите, към място, където ще могат да акостират безопасно. Медицинска помощ, одеяла, чорапи, сухи дрехи, горещ чай и сокове ги очакват на сушата.

Като слязоха от лодките, ми дадоха да държа едно момиченце, което беше успяло да остане сухо, с изключение на краката му. В началото беше изплашено, но жаждата победи страха и изпи сока си до капка. Махнах мокрите й обувки и чорапи, стоплих й краката, обух й сухи чорапи. Разбрах, че името й е Семихан.

От Иран е, на пет години. Дойде и майка й – стеснителна, развълнувана. С нея са двамата й синове и съпругът й. Видно е, че се опитва да се владее. Когато очите ни се срещнаха за първи път, докоснах рамото й и казах на език, който тя не разбира, колко съм радостна, че е пристигнала успешно. При тази малка проява на сърдечност тя избухна в плач.

Прегърнах я и също се разплаках, защото и аз имам две момчета и едно момиче. Не мога да си представя дори какво отчаяние може да ти втълпи, че е добра идея да се качиш на тази претоварена, паянтова лодка.

Кои са тези бежанци? Откъде идват? Какво ги е довело дотук? Къде ще отидат? Дойдох, за да науча историите им. Надявам се, че ще мога да им помогна да се сдобият с глас, за да можем да разберем. Да разберем, че „тези хора” са също като нас и искат децата им да са в безопасност. И да имат бъдеще”.