Галерия

1

Остарялата техника за контрол на въздушното движение в съчетание с намаления брой на авиодиспечерите ограничават възможностите за по-голямо развитие на туризма и лишават Гърция от приходи. На специална пресконференция председателят на Асоциацията на авиодиспечерите в Гърция Спирос Ролакис заяви, че електронната система за контрол на безопасността на въздухоплаването в Гърция е била инсталирана преди 24 години, докато според световните стандарти тя трябва да се обновява изцяло на всеки 12 години.

„Поради факта, че техниката е остаряла сме принудени да запазваме дистанция от 10 морски мили (18 километра) между самолетите, които летят в гръцкото въздушно пространство и така губим много полети. За сравнение в повечето европейски страни тази дистанция е намалена до половината и те могат да обслужват много повече полети”, посочи председателят на асоциацията.

Според синдикалистите цената на една нова система за въздушен контрол е между 30-40 милиона евро. Цената е ниска, като се има предвид, че само през 2014 общите приходи от полетите в гръцкото въздушно пространство са достигнали до 180 милиона евро.

Но докато по силата на европейското законодателство тези средства трябва да се използват единствено и само за нуждите на въздухоплаването, гръцката държава ги задържа от години и ги използва за други нужди.

В същото време броят на авиодиспечерите в Гърция намалява с всяка изминала година. „През 2002 обслужихме 411 000 полета с персонал от 707 авиодиспечери. През 2014 обслужихме 678 000 полета с персонал от 550 авиодиспечери. Тоест миналата година сме обслужили 65 на сто повече полети с 22 на сто по-малък персонал”, заяви Ролакис.

Тази година броят на авиодиспечерите се очаква да намалее с още 8 на сто в сравнение с  миналата, понеже пенсиониранията не се заменят с нови назначения. „Миналата година тогавашният министър на транспорта обеща, че ще одобри 32 назначения, но все още не е обявен конкурс за тях, заяви Ролакис и допълни, че службата има нужда от поне 100 нови диспечери. Синдикалистът подчерта, че заплатите им се изплащат от приходите от обслужените полети и не утежняват по никакъв начин държавния бюджет.

Старостта на системата за контрол и намаленият персонал неминуемо водят до забавяния в полетите, което принуждава авиокомпаниите да насочват маршрутите си към въздушните пространства на съседни и конкурентни на Гърция държави.

„Преди три години успяхме да постигнем нулеви закъснения и европейската организация за безопасност на въздухоплаването Евроконтрол изпрати поздравително писмо до нас и гръцкото правителство, в което описваше постижението ни като „гръцко чудо”. Миналата година имахме закъснения, но не особено големи. Официалните прогнози са, че до 2022 се очаква средно повишение на трафика във въздушното пространство на Гърция с 5 на сто. При днешните липси на техника и най-вече на персонал просто няма начин да има увеличение, понеже сигурността е най-важната ни задача”.

Ролакис подчерта, че с инсталирането на нова електронна система за контрол Гърция може да утрои годишните си приходи си от такси за прелитане във въздушното ѝ пространство. Тя обаче ще може да бъде задействана напълно след срок от три години, тъй като това е времето на обучение на авиодиспечерите.