Галерия

1

На референдума в неделя гърците трябва да направят избор между един лош и един много по-лош вариант. Ако бях грък, а не съм, макар че говоря гръцки и имам баба гъркиня, щях да клоня към по-малкото зло и да гласувам с „Да“. Формално, подобен вот е „за“ предложението на кредиторите от 25 юни, в рамките на което Атина се задължава да направи повече реформи и строги икономии в замяна на ликвидност, за да бъде предотвратена по-нататъшна катастрофа. Това предложение обаче вече не се намира на масата за преговори. Така че какво следва да се случи след евентуален положителен вот?

Най-вероятният изход е Алексис Ципрас, радикалният ляв премиер и защитник на отрицателния вот, да подаде оставка. След това ще бъдат обявени нови избори, а днешната опозиция ще образува единен фронт, ще спечели изборите и ще сключи ново споразумение с кредиторите. От една страна новото правителство ще е в състояние да подготви по-добро споразумение от Ципрас. Държавите-членки на еврозоната и Международният валутен фонд, ще му имат по-голямо доверие, тъй като ще е готово за споразумение и чрез референдума ще е получило ясен мандат да сключи такова. Новото правителство може да е в състояние да обезпечи по-твърдо споразумение по отношение на реформите, за да бъдат преодолени дълбоките проблеми на държавата, но да е по-умерено по финансовите въпроси.

Може би ще е в състояние да осигури обещание за преструктуриране на дълговете на Атина, при условие, че ще приложи стриктно всичко договорено.

Проблемът се крие в това, че Гърция ще тръгне от позиция, много по-лоша от тази, в която се намираше преди избирането на Ципрас. През последните 5 месеца не само бе унищожено доверието в една икономика, която тъкмо беше започнала да се възстановява, но затварянето на банките влоши много ситуацията.

При положение, че капиталовият контрол бъде премахнат постепенно, най-добрият възможен изход е Гърция да премине през същите мъки като Кипър, където през март 2013 банките също затвориха. През онази година кипърската икономика се сви с 5,4%, а през 2014 с 2,3%, преди да започне да се възстановява.

Сега да разгледаме действително много по-лошия сценарий при евентуален отрицателен вот. Алексис Ципрас смята, че този вот ще му даде мандат да осигури подобрено споразумение с кредиторите. Въпреки това е трудно да разбере човек как нещата ще се случат по този начин. И то защото няма и следа от доверие. Вероятно кредиторите ще сметнат, че отговорът „Не“ означава „Не“ и вече няма допирни точки за ново споразумение. Пряката последица от това ще бъде банките да останат затворени с лимит на теглене 60 евро на ден. След една седмица обаче наличните им средства ще свършат напълно.

Правителството няма да е в състояние да обслужва задълженията си към Европейската централна банка, която ще сметне гръцките банки за неблагонадеждни за отпускане на заеми. Тогава ще останат две възможности те да започнат отново да функционират: или връщането на драхмата, или конфискация на част от депозитите и превръщането им в банков капитал. На практика правителството по-скоро ще избере пътя на драхмата, нещо, което ще предизвика хаос и ще доведе до продължителни съдебни спорове. Мнозина ще спрат да плащат данъци. За да изплаща заплати и пенсии правителството ще прибегне до издаването на т.нар. ΙΟU (I owe you – неформален документ за финансово задължение, който в по-късен етап ще бъде осребрен) с гаранция бъдещите данъчни постъпления. Парите ще намалеят драстично, дори за купуването на най-необходимите вносни лекарства или горива.

Икономиката ще рухне, и макар това вече да се случва донякъде, след евентуалния отрицателен вот днешните дни ще изглеждат като детска игра.

На теория след като отмине бурята Гърция ще може да започне да се развива отново, макар че хиперинфлацията след пускането в обръщение на новата валута няма да може да бъде избегната. В заключение, един положителен вот в неделя ще означава две години рецесия в най-добрия случай, а отрицателният ще означава краткосрочен хаос, инфлация и след това още по-голям хаос.

Хюго Диксън, Ройтерс