Галерия

1

В Гърция човешкото си остава единично, натоварено само от собственото си значение. Всеки лозар, който тъпче черните гроздове в лепкавата каца, е лозарят; всяка предачка, която върти вретеното край пътя, е предачката; детето, което хълца, е сирачето; войникът, който минава с копие на рамо, е войникът.

Тъкмо този характер на единичност, присъщ на човешкото действие, е изявил Гърция като земя на митовете, тоест доставчик на дефиниции, останали като вечни образци на отношенията на човека със себеподобните му, както и с Вселената. Това именно е гръцката съдба.

Тези неща за първи път ми се изясниха по време на разходката със сестра ми Хера. Може би са необходими двама, за да виждаш и оценяваш добре, при условие че другият също умее да гледа и разбира, а мисълта му е в такт с вашата, също както и стъпката. Тогава беглото впечатление добива плътност и изказ; тогава от виждане до впечатление, от впечатление до отговор се образува копринено платно, на което единият държи вътъка, а другият - кросното, докато цветовете на света се наслагват.

С изненада открих какво притежава Хера и как си служи с него. Изглежда, беше изучила всичко. Попитах я как е придобила толкова знания и открих, че от началото на моята власт тя методично се беше посветила на ученето. Беше се обучавала при Памет, както и при Темида; по всичко личеше, че е спечела доверието и приятелството на първите ми любовници, дори и на Метида Предпазливата; говореше за тези богини с такт и уважение. Но защо беше нужно това голямо усилие да изучи всичко след като очевидно нищо не правеше?

-   За да се подготвя - отвърна тя малко отсечено. Запитах се: „Да се подготви за какво?" Наистина, на моменти съм прекалено скромен.

Хера беше станала близка и с моите дъщери музите, Сезоните и мойрите и твърдеше, че е привързана към тях. Но подмина с мълчание властната Атина.

Познаваше всичко, което бях извършил след избора ми; разбираше основанията, удивляваше се колко много неща правя едновременно.

-   Напоследък - казах аз - усърдието ми значително намаля.

Не беше забелязала. Бях дори по-силен, отколкото тя мислеше, след като съумявах да прикривам слабостите си...

Спомняше си как съм изпращал гръмотевици по време на битката срещу титаните; възхищаваше ми се и според мене тогава беше искрена. Иначе щеше ли да си даде толкова труд да ми се хареса?

Бързо започнах да мисля, че е най-интелигентната, най-осъществената от всички богини от новото поколение. А и силна освен това. Широката й стъпка на господарка не изоставаше.

Колко щастлив ден! Чувствах се сдобрен със себе си и със света. От насекомото до слънцето - всичко ми изглеждаше забавно, мило, увлекателно, със свое място в хармонията и съзвучието.

Какво удоволствие е да измисляш мащабни проекти, когато имаш добър слушател, когато уместният и зададен със страст въпрос те подтиква да продължиш!

Дали съм избрал Олимп за окончателна резиденция? Досега се колебаех - отвърнах на Хера. - Но днес видях Гърция в такава светлина, че реших най-високата й планина да остане моя обител.

Хера одобри. Олимп ми се отразяваше добре. Самата тя обичаше Олимп. Широкият амфитеатър, образуван от околните върхове, беше извънредно подходящ за съветите на боговете.

-   И ако, както казваш - поде тя, - най-големите ти проекти са свързани с човека, няма по-подходящо място да се наблюдава шедьовърът на Уран, както и да се продължи усъвършенстването му.

Но тя виждаше Олимп устроен по-пищно. Предвиждаше да бъда заобиколен от по-многобройна свита, по-чевръста и с по-ясна йерархия. Изглежда беше надарена с организаторски талант.

Ето как, синове мои, някои жени ви стават необходими, защото усложняват живота. Създават ви усложнен светски живот, така е, ако искате да го запазите, вече не можете да минете без тях.

- Понякога можем да правим празненства за боговете, които ще подсилват всемогъществото ни и същевременно ще дават пример за човешките празници.

Увлечен от ходенето, не забелязах това първо „ние”, произнесено с такава естественост. Хера и аз стигнахме до брега. Открихме плаж, на който рибар печеше на огън от дърва току-що уловена риба.

Четирите стълба на живота. Щастливият рибар

Огън, запален на брега, и ето че четирите елемента са в любовен квартет. Мога да споделя с вас, че няма нищо друго, което да радва толкова окото на боговете.

Казах ви вече, че нищо не се създава без активното притегляне на две конкретни сили, които се съчетават и изчезват в трета, нова реалност. Поради това може би сте си помислили, че Числото е триадата.

Сега обаче трябва да ви разкрия, че са необходими четири сили, които постоянно се унищожават и възобновяват чрез допълващ се антагонизъм, за да се осигури непрекъснатостта живота.

Защото третият елемент на триадата би бил просто липса на привличане, абстракция, застинала в терминална самота, ако не беше на свой ред агресор и предмет на агресия, любовникът - поглъщащ и погълнат - на една друга сила, различна от него.

И ако „три” е Числото на всяко творение, „четири" е това на невидимите стълбове на живота.

Не го забравяйте, когато залепили очи в различните увеличителни лещи, се опитвате да изследвате онова, което по отношение на вас е безкрайно малко и безкрайно голямо, дори и да успеете да проникнете в собствените си гени.