Галерия

1

- Абстрахирайте се от тънкостта на линията, забравете непринудените им пози. Единственото, което искам от вас, е да съсредоточите цялото си внимание върху лицето на тази строга дева. Виждате ли очите, които изпъкват от дълбочината на очната ябълка? Виждате ли това изражение, което е достатъчно да ви внуши божествената природа на Атина? Не е ли удивително? Един човек е съумял да превърне човешката мъдрост, това общо и абстрактно понятие за божественото в изражение на едно женско лице. Това е Скопас. Отсега нататък можете да казвате не само, че сте видели със собствените си очи единственото оцеляло до днес негово произведение, но и че сте го докосвал със собствените си ръце.

- Струва ми се невероятно - успях да промълвя аз, заеквайки.

- И на мен ми се струваше невероятно до преди две години, докато не видях Берлинската стена да рухва и последния руския император с името Михаил Горбачов да пада толкова безславно от трона си. Оттогава знаех, че всеки изминат ден ме приближава все повече до това, което в момента изживявам заедно с вас.

Той погълна набързо хапка чер хайвер и освежи шампанското в чашите ни.

- Знаете ли, прекарал съм години наред, обикаляйки Гърция. Всичко в нея ми харесва - пейзажа, хората, начина по който говорите. Харесва ми звученето на вашия език. Дори вашите градове ми харесват. От една страна изглеждат така сякаш са временно построени, а от друга, ако се замислиш добре, виждаш, че ако притежаваха и най-незначителна самоличност, тези сгради не биха могли да издържат на яркостта на светлината. Те са създадени, за да оставят окото да се плъзга по тях. Дори Каламата ми харесва. Ходили ли сте някога в Каламата?

- Много пъти.

- Там, на края на града до автобусната гара има старо пресъхнало дере, а до него - кафене. Това е място без никакви отличителни особености. Когато отидох за пръв път в Каламата през зимата на 1975, там чух невероятната история за някакъв партизанин, комунист, избягал след края на Гражданската война в Съветския Съюз. Дотук нищо особено. Но има една подробност, която го прави по-различен. Със себе си той отнесъл и дванайсетте олимпийски божества. Намерил ги случайно в една пещера недалеч от Тегея, където влязъл, за да се скрие и спаси от преследването на Армията на националните сили. Неговите богове не успели да го спасят. Следите му се изгубили. Дали е попаднал в затвора в Ташкент? Дали не са го изпратили на заточение в Сибир? Кой знае. Във всеки случай той понесъл докрай жестоката си съдба.

Помислих си, че ако тази история бе вярна, дванайсетте божества би трябвало да се намират все някъде. За да е успял да ги пренесе толкова лесно и при такива условия, статуетките трябва да са били малки. Не разполагах с никакви други данни, освен предполагаемия им размер и районът, в който са били намерени, в Тегеа близо до храма на Атина Алейска, който според Павзаний бил построен от Скопас.

След години един мой познат швейцарец, на когото бях разказал историята, ми каза, че е чувал за някакъв комплект малки гръцки статуетки, съхраняван заедно с Троянското съкровище в подземията на Ермитажа. Само че никой не проявявал интерес към тази колекция, поради простата причина, че нейното съществуване не било известно на никого. Известявам ви, скъпи господине, че изгубих съня си много нощи наред и бях принуден да се лиша от доста неща, обладан от идеята, че някой ден тези дванайсет божества биха могли да станат мое притежание. Нямаше да ми бе простено да ги изгубя, понеже в подходящия момент можеше евентуално да не разполагам с необходимата за закупуването им сума.

След падането на Горбачов и разпускането на КГБ из Европа взеха да кръстосват всякакви лица, които твърдяха, че притежават съкровища от подземията на Ермитажа и са склонни да ги продадат. Виждате ли, щом изгубят имперското си самочувствие дори агентите на тайните служби започват да се държат като обикновени контрабандисти. Няма да скрия от вас, че ако бях руснак, щях да бъда комунист, неразкаял се привърженик на Владимир Илич Ленин. Той не само бе измислил начина, по който да успее да спаси руската империя, но и как да й придаде универсални измерения. Той принесе в жертва царете, за да може да продължи делото им. Но аз съм французин и единственото, което искам, е да умра спокоен в моя мавзолей, да си отида от този свят с гледката на красотата, която вие днес ми донесохте тук.

Преди няколко месеца ми съобщиха за “обявения търг на произведения от подземията на Ермитажа”, който ще се състои през септември в Женева. Когато видях снимките, вече нямаше никакво съмнение. Образът на Арес Финейски, който изглежда зареден с печал, олимпийската невъзмутимост на Зевс, умората в гънката на устните на Хефест и беглото усещане за неопределеност, което крие усмивката на Афродита. Само в един свят, който се е превърнал в свят, тъй като е бил украсен от разума, любовта може да притежава това усещане за неопределеност.

- Абсолютно сте прав! 

Провикнах се ентусиазирано, сякаш изведнъж бях открил вярното решение. Този път сам освежих шампанското в чашите и очаквах продължението. Събеседникът ми изглеждаше уморен. Дъхът му продължаваше да излиза на пресекулки, а гласът му почти бе преминал в шепот. Чудовището до него седеше спокойно, полуизтегнато, а гигантската му глава бе подпряна върху дръжката на фотьойла и ме изучаваше с изпитателен, но глупав поглед.

- Когато чух началната цена за комплекта от Аркадия, тя ми се стори смешна. Изключено бе да знаеха, че дванайсетте божества са единствената оригинална творба на Скопас, запазена до наши дни, и да ги продават на такава цена. Но когато научих кои са моите конкуренти, ме обзе паника. Всички стени, които виждате тук, и още толкова зад вратата, бяха пълни с книги. Цял живот съм се гордял, че най-новото издание, което имам в библиотеката си, е на сто и петдесет години.