Галерия

1

Всички спорни въпроси между Гърция и кредиторите все още са отворени след два дни преговори на ниво Βrussels Group с нов преговорен екип от гръцка страна. Според източници, запознати с обсъжданията, през първия ден е имало изчерпателна дискусия и са изброени несъгласията между двете страни, без обаче климатът да е напрегнат, но и без някакво споразумение в конкретни сектори. 

Вчера гръцката страна, чрез свой представител, участващ в обсъжданията в Брюксел, каза, че целта й е да се стигне до споразумение по  теми, по които вече са налице признаци на сближаване. Така ще може да се проведе извънредно заседание на Eurogroup в понеделник, 4 май, за да се излезе с положително становище за напредъка на преговорите. От своя страна това ще позволи на Европейската централна банка да вдигне лимита на издаване на съкровищни бонове и така ще бъде решен временно належащият проблем с ликвидността в Гърция.

Този сценарий обаче не се приема от редица европейски представители, с които се е свързал вестник Катимерини, тъй като е прекалено оптимистичен. Според високопоставен европейски чиновник, двете страни ще трябва да стигнат до  споразумение на техническо ниво (staff level agreement)  или поне да са много близко до такова, за да може Европейската централна банка да вдигне лимита за издаване на бонове, а не да се постигне договореност по определени точки, както се надява гръцката страна.

В четвъртък двете страни трябва да обсъдят следните теми:

1. Макроикономическия сценарий за гръцката икономика. Гръцкият икономически щаб предвижда, че тази година ще има растеж от порядъка на 1,2%-1,4% и при това положение бюджетният излишък ще е поне 1,2% от БВП. За да бъде постигнат този излишък, единният данък върху недвижимите имоти трябва да бъде приложен в сегашния му вид. Според партньорите тази прогноза е твърде положителна, тъй като някои оценки показват стагнация на икономиката през 2015 г. или лек спад. Що се отнася до първичното бюджетно салдо, те предвиждат първичен дефицит от 0,5% от БВП. Има и силно песимистични сценарии, според които дефицитът ще достигне 1% от БВП.

2. Приватизацията. Гръцката страна изглежда разположена тази година да пристъпи към плановете за приватизация на пристанището в Пирея, на компанията-оператор на газопреносната мрежа ДЕСФА, на  Организацията за конни надбягвания, на летищата, на Астерас във Вулиагмени. Не обсъжда обаче приватизация на Държавната електрическа компания ДЕИ и на Компанията за водоснабдяване и канализация. Затова най-големият проблем е как ще бъде постигната целта по отношение приходите от приватизация, които тази година се очакваше да достигнат 2,2 милиарда евро. Правителството смята, че в най-добрия случай  приходите ще са от порядъка на  1,5  милиарда, а според кредиторите това е твърде оптимистична прогноза. Различия между двете страни има и в подхода към програмата за приватизация, тъй като в много случаи Атина иска да промени условията.

3. Бюджетът. Правителството показва, че ще пристъпи към прилагане на единния данък върху недвижимите имоти в сегашния му вид. Не изключва и вероятността от целенасочено орязване на високите пенсии. Едно от „трънчетата” е 13-тата пенсия. Кредиторите настояват да не се начислява такава. Преговаря се и по коефициентите на ДДС (има сценарии за един общ коефициент от порядъка на 15-18%). За да бъде постигнат бюджетен излишък в размер на 1,5% от БВП, според кредиторите трябва да се приложат нови мерки за 2-3 милиарда евро.