„В света се провеждат много международни форуми за глобалното затопляне, но това е единственият, който разглежда последствията от климатичните промени върху хуманитарната сигурност ”, заяви гръцкият външен министър Дора Бакояни при откриването на конференцията Климатичните промени и хуманитарната сигурност, с която завърши едногодишното гръцко председателство на Мрежата за хуманитарна сигурност.

            Гръцкият първи дипломат очерта политиката на страната по отношение на глобалното затопляне на три нива: 1) национално, където Гърция се стреми да се придържа към международно поетите ангажименти по отношение най-вече на намаляването на вредните емисии, въпреки че и исторически, и в момента има малък „принос” към вредните емисии в атмосферата, 2) участва активно в оформянето на Европейската политика по отношение на глобалното затопляне и е била сред поддръжниците на решението на Европейския съюз да намали с 20 на сто вредните емисии до 2020 година, 3) участието на Гърция в хуманитарната помощ за бедните страни и в разпространението на зелени технологии.

            Според данни на Европейската комисия за 2006 година Гърция е увеличила вредните си емисии с 24,6 на сто, което е под националнопоставената цел вредните газове да се увеличават с по-малко от 25 на сто, припомни представител на гръцкото министерство на строителството и околната среда. Той подчерта, че много от страните в Европейския съюз не успяват да постигнат националнопоставените си цели.

            „Вятърът не спира на границата, затова и борбата с глобалното затопляне трябва да се води от всички страни заедно”, каза пред форума генералният секретар на Световната метеорологична организация Мишел Жаро. Той подчерта, че в орбитата около земята е концентрирано голямо количество апаратура, която следи и дава много точна информация за времето и климатичните промени. Тази информация трябва да се използва по-пълноценно, защото 90 на сто от природните бедствия са предизвикани от климата.

            „Светът изхранва толкова много хора, колкото никога досега”, заяви заместник изпълнителният директор на Световната организация по прехранването Джон Пауъл. Според изчисления на организацията всяка година над 250 милиона души са изложени на глад в следствие на климатичните промени. Другата причина за глада в света е непрекъснато повишаващите се цени на храните.

            След Гърция председателството на Мрежата за хуманитарна сигурност поема Ирландия. В организацията освен тези две страни още членуват Канада, Норвегия, Швейцария, Австрия, Словения, Йордания, Мали, Чили, Коста Рика и Тайланд, а Южна Африка има статут на наблюдател.