В началото на март в Атина бе играна операта на Дворжак „Русалка”, която разбуни духовете и предизвика скандал, за какъвто режисьорката Марион Васерман не е и предполагала, че ще възбуди. Всичко това заради една целувка между двама мъже и гологръдите русалки в края на представлението, каквито режисьорката е преценила, че са й необходими за развитието на действието.

Най-вече сцената на целувката накара музикантите от оркестъра на Националната опера да направят подписка срещу Васерман, защото „както ще забележите режисьорката, освен че е променила либретото, придава на главния герой хомосексуална ориентация, заради което официално сме подали жалба в полицията.”

Както се писа из гръцката преса, представлението е щяло да мине дори незабелязано, ако не е бил вдигнат целият този шум около целувката на двамата мъже. Младата французойка Марион Васерман - режисьорка на операта на Дворжак, се намери в окото на бурята и се наложи да се оправдава за смелото си творческо решение. В същото време гръцката гей организация намери подходящ повод за изява и щурмува залата на операта, в която се играеше представлението „Русалка”. Нейните членове развеселиха част от публиката и изнервиха друга част от зрителите, които скочиха от своите места, за да защитят правото си да гледат представлението без да им губят времето и да ги безпокоят с призиви за сексуална търпимост.

Марион Васерман си замина от страната в недоумение. Нейната версия на „Руслака” ще се играе идния сезон във Франция, където тя има надеждата, че ще бъде изтълкувана правилно и няма да предизвика подобни реакции на публиката. 

Нека си припомним последните случаи на откровена цензура върху произведения на изкуството в Гърция. По-надолу ще можете да прочетете няколко случая, в които жертва на цензурата са творци от световен ранг. Като изключим като единствен повод за създаването на дадено произведение сензационността, която евентуално ще предизвика и ще донесе популярност на автора, в техните произведения съществува нещо повече – тяхната гледна точка относно религията. Защото свободата на израза е свобода на мисълта.

Обща характерна черта при всички случаи на цензура е, че са предизвикани от местните  църковни организации. В случая на Хадерер инициаторът на цензурата е едни вестник.

Исус Христос кара сърф

През 2003 г. е цензурирана книжката с илюстрации „Животът на Исус” от австриеца Герхард Хадерер, която е религиозна сатира за живота на Исус Христос. Хадерер по никакъв начин не засяга религиозното чувство, а дава един забавен поглед върху живота Исус. Изобразява го като развеселен приятел на Джими Хендрикс или като сърфист, който се плъзга по гладкото като тапсия море обляно в слънчеви лъчи. Тези рисунки предизвикаха фурор из някои среди от гръцкото общество и за малко да вкарат автора в затвора.

Всъщност, Хадерер дори не е знаел, че неговата книжка „Животът на Исус” е била публикувана в Гърция, докато не получава призовка, за да се яви в съда в Атина през януари 2003 г. с обвинение за богохулство.

В негово отсъствие му била дадена първоначална присъда от шест месеца, но ако изгубел жалбата присъдата можело да се увеличи на две години затвор! Книгата на Хадерер бе първата цензурирана в Гърция от 20 години насам.

Разбира се, присъдата срещу него предизвика бурна реакция от колегите на илюстратора в Европа. Във Виена група от писатели и поети свикват пресконференция, за да привлекат вниманието на обществеността към случая на Хадерер, който се счита за изключително важен за отстояването на свободата на израза за всички артисти по света. Някои от най-добри гръцки илюстратори също подкрепиха своя колега и излезнаха със заявление, че решението на съда за присъда вреди на имиджа на страната.

58-годишният Хадерер тогава е най-известният и важен австрийски илюстратор, който рисува карикатури, които са сатира на съвременния начин на живот в западните страни. От 1985 г. той публикува всяка седмица карикатури в австрийското списание „Профил” и от 1991 г. в германското списание „Щерн”.

Самият Хадерер казва: „Когато разбрах, че са конфискували книжката в Гърция, ме шокира. Никога не съм си мислел, че в държава като Гърция, която моите приятели възнасят като люлка на демокрацията може да се случи подобно нещо. Посветихме на тази мисъл една бутилка хубаво вино от остров Самос и убихме мъката си в него...” По повод на съдържанието, Хадерер казва: „Исус е представен по абсолютно положителен начин. Аз винаги съм бил много позитивно настроен към образа на Исус, който е или не е историческа личност. Но той е направил една социална революция, правил е добри дела и е обяснявал на хората как могат да променят държавата, така че да живеят добре в нея. Това което целях е да се възпротивя срещу „приватизирания терен”, т.е. срещу църквата.”

Книжката на Хадерер за Исус тогава е била вече публикувана в седем държави - Австрия, Германия, Португалия, Франция, Чехия, Унгария и Южна Корея, където са продадени 100 000 копия. В крайна сметка Хадерер печели делото и е позволено книгата му да бъде свободно разпространявана.

Някой друг реши вместо мен как да мисля и как да се държа

Друг пример е свалянето на произведението на Тиери де Кордие – белгийски визуален артист, от изложбата Outlook. Картината, която се превърна в ябълката на раздора изобразява един голям кръст и един полов член. 45 дни след началото на изложбата, която е открита от президента на Република Гърция  Константинос Стефанопулос, тогавашният министър на културата Евангелос Венизелос решава да свали картината. След като е показана пред множество гръцки и световни журналисти, минали са повече от 22 000 посетители, г-н Венизелос заявява че „е информиран, че на изложбата е поставена творба на белгийския артист, която е предизвикала бурни реакции и която картина е обидна за кръста, т.е. за символа на християнската религия.”

„Бурните реакции, които бяха предизвикани има опасност да засенчат съществото на изложбата и да попречат на широката публика да дойде в досег със съвременно изкуство” заяви министърът на културата Евангелос Венизелос, който отбеляза, че „целта на изложбата е да бъде репрезентативна за международните течения в изкуството и да предизвика истински интерес от страна на публиката на съвременното изкуство.”

И така творбата на белгиеца Тиери де Кордие бе свалена без никой да прояви интерес и да я защити. Когато се случва това, Де Кордие не е в Гърция и е уведомен по телефона. Той се съгласява да бъде свалена картината, защото не само тя е застрашена да бъде разрушена, но присъствието й на изложбата може да навреди и на творбите на останалите художници, които участват.

Тиери де Кордие е роден през 1954 г. и цял живот е бил учен как да се държи като добър католик. По повод на случилото се, той казва, че целта му не е била да шокира: „В днешни дни съществуват много творби, които целят единствено да предизвикат, без да имат никаква тежест. Моите не принадлежат към тази категория. Аз съм израстнал като католик – от своето раждане до 16-тата ми година. Считам, че върху мен бе упражнено насилие по време на детството ми – има предвид католицизма. Някои други хора решиха вместо мен как ще се държа и как ще мисля до края на живота ми. Аз не мога да избягам от себе си, начинът ми на мислене е определен.»

Считаме, че хората, които се занимават с изкуство имат една по-особена чувствителност от останалите хора. Техния талант се състои в това да улавят моменти невидими за другите и да ги въплащават в действие и думи, образи и ноти, да им дават смисъл, който убягва на останалите. Техните произведения могат да развълнуват със своята красота, идейност, абсурдност, хумор. Но

„когато държавата решава да се намеси и да постави ограничения в хумора, то тогава наистина трябва да се безпокоим” казва Хадерер.

Марина Николова

По материали от гръцката преса

Изкуство или богохулство?

- През 2000 г. един еротичен гръцки роман - „Ми сто ни” на Мимис Андрулакис, след като бе обявен за нецензурен и богохулен от църквата, негови екземпляри бяха иззети и публично подпалени  на площад Аристотел в Солун.  

- През 1981 г. е иззета книгата „120 дни в Содом” на Маркиз дьо Сад. Вследствие 48 издателства решават заедно да я издадат като поемат риска и предизвикват отпадане на забраната, която напомня повече за законите през средновековието, отколкото за тези на модерна европейска държава.

„в момент, когато скандалите в църквата избухват един след друг, и разкриват лицемерие и интриги свързани с имената на много от водачите й, изкуството и свободната на идеите продължават да се преследват от цензурата на самата тази църква и на онези, които се правят на пазители на „светото”

Вижте:

- „Животът на Брайън” (The life of Brian) на Тери Джоунс (1979) - изключителна пародия на филмите с тема за живота на Христос. Вече може да бъде свободно разпространявана, след като премина през различни приключения в някои страни.

- «Последното изкушение» (The last temptation) на Мартин Скорсезе (1988).

Филмът е базиран на известната книга на Никос Казандзакис, която е била забранена в Гърция в продължение на много години.