Костас Караманлис по време на посещението си в Брюксел обяви, че е взимал и ще продължи да взима решения, които са „за доброто на всички” без да се интересува от политическата цена, която ще заплати. Г-н Караманлис се съгласи, че е необходимо работното време да стане по-гъвкаво, за да не се стигне до уволнения и призна, че Гърция е поела по пътя на рецесията.

Министър председателят изключи вероятността за повишение на данъците за фирмите и банките, защото ще е погрешно в момент, когато фирмите са пред фалит и безработицата се увеличава да им се наложат още данъци, а що се отнася до банките – обданъчаването на техните печалби ще затрудни още повече обръщението на парите на пазара.

Когато журналисти поискаха от г-н Караманлис да коментира факта, че в Северна Гърция фирмите са започнали да налагат гъвкаво работно време, той заяви: „Аз съм съгласен, че трябва да има стабилни работни места. Но разбирам, че в условията на криза се вземат крайни решения. И щом като те не нарушават закона и са с временен характер е по-добре така, отколкото да затворят тези бизнес-предприятия. ”

Почти един милион души са в опасност да останат без работа в Гърция през 2009 г., което ще има гибелни последствия за обществото. В същото време икономическата криза в Европа си показа зъбите и съществува опасността да се трансформира в социална криза. Франция през изминалата седмица се разтресе от масови демонстрации, а безработицата достигна до два милиона.

В Гърция през декември месец безработицата беше 8,9%, но това са официалните данни, към които трябва да се прибави и броя на всички, които декларират, че не са търсили работа през последната седмица, но иначе са безработни плюс 2% стажанти и 2% , които декларират, че са работили дори един час през седмицата. Така че общият процент на реалната безработица през декември месец е около 16,5%, което съответства на 800 000 души.

Председателят на Търговската и Индустриална Камара на Атина г-н Константинос Михалос се хвана като за спасителна сламка за изявлението на г-н Караманлис от Брюксел за прилагането на еластично работно време и на свой ред предложи да бъде установена тридневна или четиридневна работна седмица, докато пазара влезе в нормалния си ритъм.