Музеят на Македонската борба представя на международната публика последната си публикация: „Македония: гръцкият термин в модерната употреба”, която от гледна точка на визуален и документален материал цели да представи силното влияние на името Македония върху гръцкото общество, администрация, обществен живот, култура и икономика от присъединяването на гръцка Македония в съвременната гръцка държава през 1912 г.

Употребата на понятието „Македония” и неговите деривативи е широко използвано в гръцкия език още от древността. Употребата му е широка и непрекъсната не само като географско понятие, но и като силен символ на елинизма в класическата и елинистичната епоха, през средните векове и в съвременността. Изследването представя впечатляващо обширното присъствие на термина „Македония” в съвременния гръцкия език, като културно понятие и прозвище на областта. В миналото, както и до днес винаги е било символ на елинизма, сивол, който не подлежи на оспорване.

Спорът около името „Македония” като име на друга държава бе временно решен през 1993 г. с приемането на името „Бивша Югославска Република Македония”. Значително объркване и неяснота има около деривативите на името и по-специално на съществителното „македонци” и на прилагателното „македонски” в техните етнически, регионални, културни, исторически и правни вариации. В бившата югославска република съществителното „македонци” обозначава (1) всички граждани на Републиката в това число и албанци, гърци, рома и др., както и (2) в етнически/национален смисъл – милион и половина местно славяно-говорещо население.

В Гърция съществителното „македонци” обозначава в регионален/културен смисъл почти два и половина милионно население от етнически гърци, които живеят в областта на гръцка Македония. В България същото име „македонци” обозначава в регионален смисъл, стотици хиляди етнически българи. Публикацията не цели да анализира политическата контра между Атина и Скопие относно името на последната.

И ако изобилието от данни, представени в изданието не може да спомогне за отрезвяването на диалога относно ясната идентификация на различните македонски варианти, то поне обяснява защо гърците – и конкретно гръцките македонци, не могат да се съгласят да бъде монополизирана употребата на име и култура, които те смятат за своя собственост, от друга държава и славяно-говорещ народ.