Пакистанското племе на калашите говори език, много близък до древногръцкия, установи лингвистът от Аристотеловия университет в Солун Елизабет Мела-Атанасопулу.  Изследователката прекарала няколко месеца на границата между Пакистан и Афганистан, където живеят калашите и научно доказала близостта между езика, който говори това високопланинско племе и древногръцкия език. Според Елизабет Мела-Атанасопулу древногръцките думи в калашкия език са запазили както звученето си, така и значението си.

            Племето калаш има около 3000 членове и е най-малкото религиозно малцинство в Пакистан. За разлика от другите племена, калашите живеят изключително в една географска област между долините Бирир, Бумбурет и Румбур, която те наричат Кафирастан. Това е хинду област на границата с Афганистан. До 1896 година в рамките на Кафирастан се включвал и афганския Нуристан. Калашите са потомци на храбрия генерал Шалак Шак, верен съратник на Александър Македонски.

            Легендата разказва, че великия пълководец подарил областта между трите долини на любимия си генерал. В калашката история се говори за 8 велики калашки крале. Както е известно, през пролетта на 327 пр.н.е. Александър Македонски и неговата армия се придвижват към Индия и нападат Пенджаб. Голямата битка се води на следващата година при река Хидаспес срещу силите на много властния индийски крал Порус. Сблъсъкът е жесток, но македонската армия побеждава, въпреки че индийците се сражавали със слонове, които войниците на Александър виждали за първи път.