Галерия

1

След неуспеха на кредиторите и Гърция да се споразумеят и на вчерашната среща на финансовите министри от Еврозоната гръцкото правителство бе предупредено, че въпросът трябва да приключи до неделя и във всички случаи преди финансовите пазари да започнат работа в понеделник.

Предложенията за бюджетни мерки и реформи на Атина продължават да се различават от тези на кредиторите въпреки изявленията на Алексис Ципрас и други правителствени източници, че ще бъде постигнато споразумение.

С изтичането на последните часове, в които кабинетът трябва най-после да реши каква стъпка ще предприеме несигурността и напрежението растат и никой не може да предвиди какво ще се случи след изтичането на спасителната програма на 30-ти юни.

Между какво има да избира гръцкия кабинет и до какво може да доведе накланянето на везната на едната и другата страна? Отговори на тези въпроси дава гръцкият журналист Костас Ступас в анализа си в икономическото издание capital.gr, който GRReporter представя на своите читатели:

„Алтернативите пред гръцкия премиер и правителството му са много ограничени. Г-н Ципрас трябва да реши дали ще приеме едно унизително споразумение на пълно подчинение или ще пристъпи към разрив.

Първият избор ще има катастрофални последствия за него и страната, но ще позволи тя да запази членството си в Еврозоната. Вторият избор също ще бъде катастрофален за него, но последствията за страната ще бъдат много по-тежки.

Подписването на споразумение ще означава политическо самоубийство не само за него, но и на целия основан на противопоставянето на меморандума популизъм, който властваше в политическите дебати в Гърция през последните години.

Разривът ще доведе до излизане от Еврозоната и вероятно от Европейския съюз и до катастрофални икономически, политически и геополитически последствия за страната.

Добирането на г-н Ципрас до властта може да бъде оприличено като „скока на умрялата котка” от периода след възстановяването на демокрацията в Гърция. Имам предвид усилията на партийните клиенти, лентяите на държавна заплата, така наречените синдикалисти, пенсионерите под 60-годишна възраст, неомъжените дъщери, „контрабандистите” от безплатните системи за здравеопазване и образование, които съставят политическото мнозинство и искат да запазят своите привилегии за сметка на обществото и перспективата за възобновяването на една продуктивна икономика.

Тази система не е устойчива, дори ако вместо данъци в размер на 8 – 12 милиарда за срок от 18 месеца, правителството предложи или приеме данъци за 20 или 30 милиарда евро.

Частната икономика е на смъртен одър и тези данъци така или иначе няма да бъдат платени. Фактът, че през последните години стойността на неизплатените данъци скочи от 25 до почти 80 милиарда евро доказва това.

В Гърция имаме 3 милиона пенсионери и малко под 1 милион служители, често наети без никакви критерии, които получават пенсии и заплати от държавния бюджет. Хората, които осигуряват техните доходи са 2,5 милиона служители в частния сектор и 1,5 милиона безработни. Този баланс е нестабилен и в момента, в който ще се стопят и последните банкови влогове, ще бъде въпрос на време да се срине.

Левицата на г-н Ципрас, г-н Варуфакис и прочие повярва, че ще може да задържи права тази обратна пирамида по два начина.

Единият беше ограбването на влоговете (много от които са продукт на сивата икономика) чрез налагането на много тежки данъци и вторият – изнудването на „глупавите франки” с вероятния удар, който би нанесло на еврото излизането на Гърция от Еврозоната с цел да отвоюват някакъв „пакет за развитие” през следващите години.

Изтичането на влогове от банките и екстремното покачване в броя на необслужваните кредити изключиха първото. Очевидно твърдата линия на кредиторите спрямо правителството на Андонис Самарас не целеше властта да премине в ръцете на г-н Ципрас, за да му дадат нещата, които не даваха на предишните правителства.

Ако правителството на СИРИЗА се задържи до края на годината и приложи това, което представя като програма броят на безработните ще надхвърли 2 милиона и повечето от малкото останали в Гърция големи компании ще изнесат данъчните си седалища извън страната.

Вследствие на всичко това правителството, като най-отявлен представител на „фронта срещу меморандума” се намира в безизходица.

Ако подпише споразумение ще извърши политическо самоубийство и ще е въпрос на време тоталното ѝ оттегляне и подчинение. В този случай ще започнат да намаляват държавните разходи и високите пенсии на хората, които не са навършили пенсионна възраст. Пазарите и професиите ще се либерализират и печалбите им ще намалеят в полза на потребителите и икономиката.

Ако избере разрива, излизането от Еврозоната и вероятно от ЕС ще е въпрос на време. Тогава средните заплати и пенсии ще спаднат до нивото, на което са в България и други балкански страни, тоест покупателната им способност ще е съответно 350 и 120 евро. Днес средните стойности на заплатите и пенсиите са между 900 и 1000, а по-ниските – между 500 и 600 евро.

Ако правителството избере разрива ще трябва да обяви предсрочни избори. Ако на тях се обяви в полза на напускане на Еврозоната, поставяйки подобни на посочените по-горе дилеми, при затворени банки и с несигурност около изплащането на заплати и пенсии, ще бъде трудно да ги спечели.

От друга страна ще бъде парадоксално да избере разрива и отиде на избори с реторика в полза на оставане в Еврозоната.