Галерия

1

В настоящата тежка за Гърция и нейната икономика ситуация, основните въпроси, на които много малко анализатори се наемат да отговорят са какво точно е положението и какво би се случило, ако Алексис Ципрас отстъпи на натиска на кредиторите и предприеме тежките фискални мерки. Кои са двата основни сценария пред Гърция и какво трябва да предприеме Европейския съюз, за да стабилизира разклатената гръцка икономика?

Опит за отговор на тези въпроси се опитва да даде Институтът Brookings в един анализ, който цели да комбинира всички данни в настоящия момент и близкото бъдеще.

Кошмарът е  тук

Ситуацията не е възможно най-добрата за Гърция: Брутният вътрешен продукт отново намаля след краткия растеж от 0,6 на сто през 2014, който бе генериран от туризма и покачването на частната консумация с 1,6 на сто. Паралелно с това заетостта отново намаля, а първичният бюджетен излишък се изпари в рамките на три месеца. В анализа на Теодорос Пелагидис за Института Brookings се посочва: „Без съмнение политическата опасност уби анемичния икономически растеж. В допълнение програмата на Тройката претърпя крах. Въпреки това социологическите проучвания показват, че хората са доволни от твърдата игра на правителството, при все че „меденият месец” на неговото управление приключи. Освен това хората започват да разбират, че отлагането на драмата (реформите) прави ситуацията все по-трудно. При Grexit бедните ще бъдат тези, които ще платят тежката цена. Във всички случаи, рано или късно гърците ще трябва да се изправят лице в лице с реалността и да погледнат трезвено на бъдещето на страната си. Междувременно правителството изплаща задълженията си, като използва за това паричните запаси на пенсионните фондове и държавните институции, правейки един още по-болезнен и вероятно катастрофален предварителен избор. С течение на времето става все по-очевидно, че замръзналите усмивки на членовете на правителството не водят страната до никъде. Кредиторите вече знаят това”.

Двата сценария

Според анализа на Института Brookings през следващите седмици в Гърция е вероятно да се разиграят два вероятни сценария.

1-ви сценарий: Дълбоката тъмнина преди изгрева

Това е основният сценарий. Парите ще започват да привършват и правителството вече няма да е в състояние да плаща заемите си към МВФ, както и да плаща заплати и пенсии. В този случай Алексис Ципрас ще е принуден да вземе едно окончателно решение и да се съгласи с кредиторите. След това ще трябва да разясни на гражданите тежкото, но крайно необходимо споразумение. Нужните реформи ще трябва да бъдат дискутирани и гласувани в парламента, а след това и приложени, за да могат кредиторите да дадат пари на Гърция. Ако първото не се случи, няма да се случи и второто и така доверието на Гърция към нейните кредитори ще бъде тотално унищожено.

Неолиберален популизъм

Какво ще се случи после? Споразумението ще бъде придружено от нов европейски ниско лихвен заем. Новото „национално популистко” правителство на практика упражнява един „неолиберален популизъм”, тоест една привидно лява/ националистическа реторика, комбинирана с политическа дерегулация на пазара и огромна вълна от приватизации. Тук е важна следната подробност: Че правителството е напълно неспособно да подготви каквото и да е, защото е принудено да проси, за да получи някакви пари.

От своя страна кредиторите ще трябва да представят новите правила предпоставки и технически подробности навреме. Според Теодорос Пелагидис изпълнението на този сценарий е с шансове от 75 на сто. Но дори и така това ще е само поредният епизод в гръцката драма: „Рано или късно правителството ще рухне. Не заради мерките за бюджетни съкращения, но поради своята неспособност, неопитност и липсата на загриженост в изпълнението на задълженията на министрите, които трябва да работят усърдно, а не да се подвизават на телевизионните екрани. Поради тази празнина правителството няма да може да удовлетвори своята клиентела, която ще е гладна за пари, работа и други привилегии. С унищожението на слабото подобрение в състоянието на гръцката икономика правителството саботира своето бъдеще.

2-ри сценарий: Вътрешен срив

Това е другият термин за Grexident. Поради неспособност и бездействие правителството се е оплело в една безсмислена игра, в чийто край няма да получи никакви пари и ще носи цялостната политическа отговорност за разрушаването на икономиката. Първоначалната идея на СИРИЗА, която се основава на Чавес, Мадуро или Путин предполага наличието на мощен държавен и партиен механизъм, какъвто в Гърция няма.

В рамките на този сценарий, фалитът в Еврозоната ще означава, че самото правителство се намира в безнадеждно положение и това, което му остава е или да се предаде на кредиторите, или да насрочи избори, които ще се проведат в атмосфера на контрол на паниката и капиталите.

Какво трябва да направят европейците

Подкрепата към банковата система и избягването на допуснатите през изминалите години грешки, които хранеха клиентелистката държава са мерки в правилната посока, но не са достатъчни. Според анализа на Brookings Европа трябва да предприеме и други действия в посока постигането на съществено споразумение. Те трябва да разговарят директно с проевропейската гръцка средна класа, за да разясни същността на реформите. Същевременно трябва да бъдат дадени средства за справянето с последствията на хуманитарната криза и да бъде удължен срокът за изплащането на заемите от Европейския фонд за финансова стабилност чрез намаляването на лихвите. Европейският механизъм за стабилност да отпусне нов заем с ниска лихва, да се дадат средства за инвестиции от страна на Европейската инвестиционна банка, а европейските структурни фондове да предоставят програми, които да включват предоставянето на много милиарди евро.