Галерия

1

Категоричният отказ на Европейската централна банка да осигури ликвидност на гръцката икономика, докато Атина не завърши мониторинга на досегашната спасителна програма и не постигне ново споразумение с кредиторите си предизвика смущение и реакции сред управляващите.

След прекъсването на надеждите, че тя може да позволи на Гърция да издаде нови държавни облигации с цел да си осигури финансиране за следващите седмици, сега всички очаквания са насочени към заседанието на Eurogroup в понеделник. На него финансовият министър Янис Варуфакис ще представи пакет от 6 конкретни предложения за реформи с цел да постигне завършване на мониторинга на спасителната програма. По този начин Атина цели да получи поне част от последния транш по програмата в размер на 7,2 милиарда евро.

На вътрешнополитическата сцена обаче правителството продължава да настоява, че кредиторите не са справедливи към Гърция. Вицепремиерът и отговорник за икономическата политика на кабинета Янис Драгасакис заяви, че изявленията на президента на Европейската централна банка не отразяват постигнатото на заседанието на Eurogroup на 20 февруари споразумение. Той настоя, че то е резултат на много усилия и сега правителството е в очакване на неговите резултати. Драгасакис допълни още, че в момента преговорите с кредиторите са съсредоточени около конкретизирането на предвидените в документа реформи, както и че част от това „конкретизиране” ще бъде представена на новото заседание на Eurogroup идващия понеделник.

В същото време председателката на парламента Зои Констандопулу призова депутатите от СИРИЗА да се противопоставят на споразумението.

„Парламентарната група на СИРИЗА няма да приеме неизпълнението на предизборните обещания на партията”, заяви тя в интервю за списание Unfollow. От контекста на изявлението ѝ стана ясно, че правителственият партньор на радикалната левица – партията Независими гърци също не възнамерява да подкрепи споразумението.

„Политическите сили, които подкрепят правителството не възнамеряват да прекръстят месото на риба”, както и че „няма да отстъпят от принципите, въз основа на които получиха вота на избирателите”.

Констандопулу определи споразумението с Eurogroup като „комбинация от писма и комюникета” и беше категорична, че „парламентът не гласува нито писма, нито комюникета”.

Втвърдяване на позицията в навечерието на заседанието на финансовите министри от Еврозоната обаче има и в Брюксел. Показателен е фактът, че според публикация в германското издание Süddeutsche Zeitung председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отговорил негативно на искането на гръцкия премиер Алексис Ципрас да се срещнат извънредно преди заседанието. В края на телефонния разговор двамата решили да изчакат до понеделник и след това да определят кога ще се срещнат.

Неназован представител на Европейската комисия е потвърдил, че Юнкер и Ципрас „се намират в непрекъснат телефонен контакт”, без обаче да посочи конкретни дати на провеждане на разговорите.

По-рано днес президентът на Банката на Гърция Янис Стурнарас се срещна с Алексис Ципрас, за да го информира за резултатите от вчерашното заседание на управителния съвет на Европейската централна банка. След края на срещата той заяви, че е получил уверения от страна на премиера и вицепремиера, че работят усилено за успешен край на заседанието на Eurogroup в понеделник.

Стурнарас подчерта, че Банката на Гърция подкрепя усилията на правителството, но винаги в рамките на европейските договори и споразумения.  Гръцкият централен банкер допълни, че гръцките банки разполагат с достатъчно капитали, тяхната ликвидност е гарантира и депозитите не са заплашени по никакъв начин.

Според източници, цитирани от гръцкото издание Етнос, пакетът от реформи, който Варуфакис ще представи през колегите си от Еврозоната в понеделник включва мерки, които целят да напълнят държавните каси в кратки срокове. Сред тях са намаление на данъка за гражданите, които ще подадат данъчните си декларации по-рано от средата на годината, както и намаление на лихвите по стари задължения към данъчните власти за онези, които ще ги изплатят до края на март.

Но дори и така правителството трудно ще успее да си подсигури средствата, които ще са му нужни, за да изплати задълженията си през следващите месеци, а кредиторите ще продължат да го притискат, като предоставят финансиране „капка по капка”, твърдят анализатори.

Това е мнението и на доцента по икономика в Атинския университет Николаос Харитакис, според когото в годините на кризата Еврозоната е изградила защитна система срещу подобни сътресения в бъдещето и „които държави не спазват правилата ще бъдат принудени да започнат да го правят”.

В лекцията си в Института по дипломация и глобални въпроси той посочи, че независимо от реториката на кабинета във вътрешността на Гърция той ще бъде принуден да спази предвиденото в споразумението от 20 февруари, под което постави подписа си неговият финансов министър.

Според Харитакис СИРИЗА постепенно ще се раздели с крайнолявото си крило, както и с настоящия си правителствен партньор – Независимите гърци. „Настоящото управление ще позволи на страната да проумее, че ситуацията в Европа не е противопоставяне на Севера срещу Юга, там няма победители и победени, а просто, че самите ние трябва да изградим едно динамично развиващо се общество”, подчерта той.

По думите му Европейският съюз не цели да изкара Гърция извън Еврозоната, но с натиска си ще я принуди да започне да спазва ангажиментите, които пое с подписването на споразумението.

Без да уточни дали и кога предвижда провеждането на нови избори Харитакис заяви, че следващото гръцко правителство ще е лявоцентристко, което ще приложи изцяло мерките, предвидени в споразумението от 20 февруари.