Галерия

1

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че Атина ще може да взема заеми с лихвите, които важат за други страни от еврозоната само ако успее да постигне споразумение с кредиторите си за постигането на икономически ръст и устойчивост на външния дълг.

В интервюто си за агенция Блумбърг Варуфакис поясни, че „инвеститорите са наясно, че докато икономиката не започне да се възстановява, те няма да могат да имат полза от Гърция” и допълни: „В момента, когато бъде обявено едно логично споразумение за инвестициите, първичните излишъци и преструктурирането на външния дълг ще видите как лихвите по гръцките държавни облигации ще слязат до 1 на сто, както са в останалите европейски държави”.

Според Блумбърг Янис Варуфакис смята, че Европейската централна банка ще помогне на Гърция да избегне фалита следващия месец, когато няма да има пари, за да изплати задълженията си. Гръцкият финансов министър заяви, че ЕЦБ би могла да предостави на Гърция 2 милиарда евро, „каквито са печалбите ѝ от гръцките облигации като частично изплащане на заема към МВФ”. Той поясни,че „това е просто един пример. Тези пари ни ги дължат. Те са наши”.

В същото време Варуфакис заяви, че е „доста сигурен”, че Гърция няма да има финансов проблем и се обоснова с думите: „Положихме големи усилия в дългите дискусии с нашите партньори – институциите, за да стигнем до това положение. Трудно ми е да си представя, че Европа и МВФ ще ни оставят да се препънем в един сравнително малък финансов проблем”.

Двама негови колеги признаха по-рано днес, че проблемът с ликвидността на гръцката икономика се задълбочава и подчертаха, че правителството се опитва да реши проблема чрез налагането на мерки, без обаче да уточнят какви точно ще бъдат те.

Правителственият говорител Гавриил Сакеларидис посочи: „Истина е, че става дума както за дупка в държавните финанси, така и проблеми във финансирането. Необходимо е да бъдат покрити финансови задължения на Гърция и по този въпрос правителството ще си сътрудничи и с партньорите си, и във вътрешността на страната със законови мерки, които се предприеме”.

От своя страна държавният министър Алекос Фламбурарис заяви, че проблемът с ликвидността на гръцката икономика ще бъде решен „с нови мерки, които ще предприемем”. Относно заема, който трябва да бъде изплатен на Международния валутен фонд следващия месец Фламбурарис каза, че „ако е нужно ще поискаме отсрочка” и настоя, че това няма да бъде кредитно събитие, защото: „Ако до края на март сме събрали 1,4 милиарда и не ни достигат 400 милиона евро ще поискаме отсрочка за един-два месеца. Няма да е кредитно събитие заради разлика от 400 милиона евро. Такова развитие не е нито в тяхна, нито в наша полза”.

Заслужава да се отбележи, че според приближени до кредиторите кръгове правилата, които регламентират заемите от МВФ едно такова действие със сигурност е кредитно събитие, ако не е предварително одобрено. А случаите, в които фондът е издавал разрешение за подобни отлагания са твърде малко. Например Аржентина успя да получи отсрочка за изплащането на заем в размер на 1 милиард долара през януари 2003 след преговори с МВФ, които продължиха цяла година.

Според други източници определянето като кредитно събитие зависи и от оценката на агенциите за кредитен рейтинг.

Междувременно източници от министерството на финансите разпространиха информацията, че дупката в държавния бюджет е между 5 и 7 милиарда евро, а не 2,5 милиарда, каквито бяха очакванията преди изборите.

Гръцки медии коментират, че към момента никой правителствен представител не е в състояние да обясни как ще се покрие тази огромна сума и допълват, че това ще бъде невъзможно без предприемането на извънредни мерки, които може да включват и орязване на заплати и пенсии.

В тази ситуация продължава изтичането на влогове от гръцките банки, които според данни на Европейската централна банка са спаднали на по-ниско ниво дори в сравнение с лятото на 2012. Заради изборите и политическата несигурност през януари тази година банките са загубили над 12 милиарда евро, докато през декември 2014 бяха изтеглени влогове за около 5 милиарда. Така към момента парите, с които разполага гръцката банкова система са около 155 милиарда евро.

По-рано днес финансовията министър Янис Варуфакис заяви, че след  постигането на споразумението в Eurogroup в гръцките банки са били върнати влогове в размер на 700 милиона евро. Според публикации обаче повишението на влоговете със 718 милиона в действителност се е дължало на внасянето на пенсии по сметките на потребителите.

Изтичането на влогове в съчетание с решението на ЕЦБ да преустанови приемането на гръцки държавни книжа като гаранция за осигуряване на ликвидност принуди гръцките банки да поискат финансиране от Спешния фонд за ликвидност (ELA), но с доста по-висока лихва в размер на 1,55 на сто. За сравнение лихвата, по която ЕЦБ предоставя ликвидност е 0,05 на сто.

Ситуацията не се очаква да се промени в близко бъдеще ако гръцкото правителство не предприеме действия. В речта си пред пленума на Европейския парламент в Брюксел президентът на ЕЦБ Марио Драги бе категоричен, че институцията ще започне да приема отново като гаранция гръцките облигации само когато Атина реши, че ще изпълни всички ангажименти, които са включени в спасителната програма.

В изявления пред телевизия SKAI бившият министър от ПАСОК Теодорос Пангалос заяви: „Държавата започна да не плаща. Ще стигнем до края на март, когато тя няма да може да осъществи никакви плащания и тогава нещата ще станат наистина драматични. Съвсем скоро може би няма да сме в състояние да плащаме задълженията си към кредиторите (…) Говорим за фалит и драхма, за една историческа катастрофа”, допълни той.