Галерия

1

Община Кавала почита днес депортирането на 1484 евреи от града през март 1943. Те са събрани от българските власти  и са изпратени в концлагера Треблинка десет дни преди депортирането на около 50 000 солунски евреи. По този начин се заличава цялата еврейска общност на Кавала.

Само два часа след приключването на мъчителното пътуване в Полша, евреите са закарани в крематориума и убити, като са принудени да вдишат въглероден окис. От този крематориум не се спасява никой. От концлагерите Аушвиц и Биркенау се връщат 1 950 солунски евреи.

Холокостът е забравен в Кавала и малко хора го споменават. Но е потресаващ начинът и главно времето, за което е заличена цялата еврейска общност в града. Два часа в газовите камери са достатъчни.

Имуществото им е разграбено. Около 40 души се отървават, защото отсъстват през тези дни от Кавала или са работели в трудови лагери. Те се връщат в „град без спомени, без надежда, в мъртъв град”, както пише във вестник Етнос председателят на еврейската общност в Кавала Виктор Венузиу.

След значително забавяне община Кавала и Централният еврейски съвет на Гърция почитат паметта на 1484 евреи от града, загинали в концлагера, като откриват паметник на Холокоста в центъра на града.

Депортирането на евреите от Кавала започва в 2:30 сутринта на 4 март 1943 г. Армията, флотът и българската администрация на града са мобилизирани, за да съберат от къщите им всички еврейски семейства.

Населението на Кавала в този момент е около 10 000 души, от тях около 1500 евреи. Те са главно бедни тютюноработници, малцина от тях се занимават с търговия на тютюн. Някои успяват да напуснат града преди избухването на войната.

Български войници затварят изходите от града, както и централните улици и ключови места. През това време 50 групи обикалят къщите и задържат 1484 души, членове на 363 семейства.

Както показва многогодишното изследване на историка Василис Ридзалеос, „Евреите от Кавала са имали малко багаж със себе си и са събрани в тютюневите складове на еврейската фирма Commercial Company of Salonica Ltd на улица „Адолф Хитлер” 97 (преди войната ул. „Венизелу”), която принадлежи в този момент на българския търговец на тютюн Владимир Наумов”.

На 7 и 8 март 1943 г. от Ксанти пристигат 15 военни камиона и се заемат с превозването на евреите до гарата в Драма. Оттам след дълго пътуване стигат до концлагера Треблинка в Полша. Евреите влизат вътре и са принудени да свалят дрехите си и да се изкъпят. Тичали голи по оградена пътечка, водеща до газовите камери и известна като „тръбата”. Камерите били обозначени с надписи „Баня”. В момента, в който всички влезли вътре, вратите им се затворили херметически и ги напълнили с въглероден окис...

Как се спасяват 45 души

Шабетай Цимино е роден през 1920 г. в Кавала. През 1943 г. работи в принудителен трудов лагер в България. В деня на депортацията не е в Кавала и не знае за събитието. Разбира 4 дни по-късно, когато по жп линията, на която работи, минава влакова композиция и в един открит вагон вижда майка си, петте си братя и сестри и баба си, чичовците, лелите си, братовчедите си. „Шаби, внимавай”, викала майка му. „Спаси ни”, крещели братята и сестрите му. Това е последният образ на семейството му, който Шабетай сънува до смъртта си през ноември 2003 г. Този кошмар изпълва и дните му.

Цимино  и други 45 евреи от Източна Македония, които работят в България, се спасяват, защото началникът на трудовия лагер скрива присъствието им от висшестоящите.

Когато войната свършва, той се връща в Кавала. Жени се за жена си Бела и  имат 2 деца. „Бяхме сами. Не намерихме нищо. Изградихме всичко от начало, но душата не можеш да я изградиш отново. Не искахме да имаме спомени, защото много боляха. Раната винаги ще е отворена”, казва Шабетай Цимино в документален филм за Холокоста. Днес семейството е погребано в еврейското гробище в Кавала, а синът им Аарон живее в Солун.