Галерия

1

Гръцките банки се обърнаха за помощ към Спешния фонд за ликвидност (ELA) на Банката на Гърция по-скоро от очакваното. Според източници на вестник „Катимерини“, две банки искат финансиране в размер на 5 милиарда евро от Фонда, като е въпрос на дни до извънредната помощ да прибягнат и останалите местни банки. Според съобщения в социалните мрежи Facebook и Twitter, двете банки са Alpha Bank и Eurobank. 

Финансово-кредитните институции се обръщат за помощ към държавния Фонд, за да могат да се справят с намалената си ликвидност поради продължаващото свиване на депозитите, както и поради „обезкървяването“ на банките от емитирането на държавни облигации.

По принцип една банка може да прибегне до извънредния механизъм за финансиране, когато има проблем с ликвидността и не разполага с качествени гаранции за получаване на такава от Европейската централна банка. Трябва да се има предвид и фактът, че лихвата при ELA е 1,55%, т.е. значително по-висока от лихвата на Европейската централната банка, която е в размер на 0,05%.

Очаква се исканията на банките да бъдат обсъдени в Европейската централна банка следващата сряда.

Фактът, че банките прибягват до извънредната помощ на Спешния фонд за ликвидност по-скоро от очакваното разкрива влошаващата се ситуация с тяхната ликвидност.

Освен свиването на депозитите, вчера банките поеха още един изнанадващ удар: свободното падане на еврото спрямо швейцарския франк. Според оценки на банките, вчерашният спад е довел до загуби от 1,5 до 2 милиарда евро в ликвидността на системата.

Що се отнася до депозитите, през декември те намаляха с 3 милиарда евро, а през януари загубите продължават, но както отбелязват банките все още се справят с тях.

Сериозни проблеми за ликвидността на банките предизвиква и непрекъснатото емитиране на държавни облигации. През ноември 2014 държавата изтегли чрез облигации 2,75 милиарда евро, през декември – 3,25 милиарда евро, а през януари до момента – 2,7 милиарда евро. Голяма част от посочените суми, според оценките на банките около 3 милиарда евро, са били в ръцете на чужди инвеститори, които не са ги обновили и в крайна сметка се изкупуват от гръцките банки.

Припомняме, че местните банки бяха прибягнали до помощта на ELA и през 2011, за да се справят с масовото теглене на депозити и с повсеместното подценяване на държавата (и на банките), които направиха гръцките ценни книжа „неприемливи“ за предоставянето на ликвидност от страна на евросистемата. Освен това през май 2012 поради голямата несигурност, предизвикана от тогавашните избори, местните банки получиха от Спешния фонд за ликвидност 124 милиарда евро и успяха да се справят с безпрецедентното изтичане на депозити. От месец декември 2012 зависимостта на гръцките банки от Фонда, а и като цяло, започна да отслабва, а през май 2014 тази зависимост напълно изчезна. Зависимостта на банките от европейската система за финансиране също намаля от отрицателния рекорд в размер на 135 милиарда евро (през юни 2012) до 42,6 милиарда евро през септември 2014, отбелязвайки по този начин значителното подобряване на икономическата ситуация в страната и на банковата ликвидност. През пролетта на 2014 гръцките банки успяха за първи път след избухването на фискалната криза да се завърнат на междубанковия пазар.

Финансирането от ELA се отпуска след одобрение на Европейската централна банка, но на практика то е под контрола на централната банка на съответната страна, в случая на Банката на Гърция. Помощта се отпуска само на устойчиви банки, като е необходимо предоставянето на гаранции, макар и с по-ниско качество. Така например, портфейли с жилищни кредити, които Европейската централна банка не смята за приемлива гаранция за отпускане на финансиране, могат да бъдат приети от ELA. Освен това финансирането чрез Спешния фонд за ликвидност има временен и извънреден характер за справяне с необичайни ситуации, и не може да продължава повече от 6 месеца.