Галерия

1

Сметната палата на Европейския съюз обяви за неуспешни европейските инвестиции в летища на пет страни-членки, между които и Гърция. В аргументацията на решението се посочва, че са установени излишно пилеене на средства, недостатъци в плана на работа и забавяне в извършването на работите в конструкции, от които е нямало никаква нужда.

Нарушенията са установени в 20 летища в Гърция, Италия, Испания, Естония и Полша. В Гърция става дума за летищата в Солун, Кастория и Ираклио, които са били финансирани от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие за периодите 2000 – 2006 и 2007 – 2013.

В рамките на разследването са били извършени проверки за това доколко нуждата от конкретните инвестиции е била действителна, дали строежите са били извършени в срок, дали е бил спазен бюджетът, дали днес се използват пълноценно, дали са довели до покачване на пътническия поток и подобряване на обслужването и дали в крайна сметка летищата са устойчиви.

Заключението на съдиите е, че в много случаи инвестициите са донесли ниска стойност в сравнение с изразходените средства и са били създадени прекомерни конструкции за техния потенциал, които се намират на много близко разстояние от конкурентни летища.

В доклада се посочва, че само половината от 20-те летища са успели да постигнат увеличение на пътническия поток. В същото време няма налични измерими данни, които да показват подобрение на услугите към пътниците. Според Сметната палата на ЕС седем от летищата не са печеливши и рискът да бъдат закрити при прекъсване на държавното финансиране е висок.

В случая с Гърция се отбелязва, че летищата в Солун, Ираклио и Кастория се намират в радиус от два часа път с кола от поне едно конкуретно летище.

Сметната палата на ЕС отбелязва, че „не е бил наличен дългосрочен стратегически план за развитие на летищата”, а само общи планове, които комбинират различните видове транспорт. Те обаче не са били концентрирани върху развитието на въздушния транспорт и не са били координирани с развитието на останалите средства за транспорт, които евентуално биха могли да се конкурират със самолетите.

В периода 2000 – 2006 Гърция е усвоила 170 милиона, а през 2007 – 2013 още 202 милиона евро от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Тоест тя е получила 13 на сто от общата сума от 2,8 милиарда евро, с които Европейският съюз е финансирал развитието на летищата.

За летището в Солун са били изследвани инвестиционни проекти в размер на 54 милиона, за летището в Ираклио – за 9 милиона и за летището в Кастория – за 5,6 милиона евро.

И за трите становището на Сметаната палата е, че инвестицията не е била проектирана добре, а инвестиционните проекти са постигнали целите си за летищата в Ираклио и Кастория, но не и за това в Солун.

В доклада се посочва още, че летището в Кастория не се нуждаело от инвестиции, солунското е имало частична нужда от тях и само в Ираклио те са били абсолютно необходими. Според съдиите Службата за гражданска авиация е поискала ненужно финансиране за инфраструктури, които не се използват на останалите летища, освен на това в Ираклио.

Най-острата критика на Сметната палата на ЕС е, че нито един от посочените проекти не е повлиял на регионалното развитие. Според преценката на съда летището в Кастория не е, а летищата в Солун и Ираклио са само частично устойчиви.

В заключението на доклада се посочва, че Европейската комисия и страните – членки не са координирали правилно съфинансирането на проектите, както и че неуспехът на органите на ЕС да контролират успешно е водел до прекомерно разширение на летищата и ниска стойност в сравнение с инвестираните средства.

Затова предложението към Комисията е в периода 2014 – 2020 да бъдат финансирани само летищните инфраструктури, които имат действителна нужда от обновяване.

В отговора си Европейската комисия признава, че в някои случаи има злоупотреба на европейски средства и посочва, че лошите финансови резултати се дължат отчасти и на икономическата криза.

Тя посочва, че по силата на новата рамка инвестициите в летищата ще станат по-селективни и строги, тъй като акцентът ще е поставен върху инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа. Все пак обаче подчертава, че по социални съображения е необходимо да бъдат запазени и неустойчиви икономически транспортни инфраструктури.